На руския пазар се е появила книгата „Пруска следа на Ковчега на завета“. Самият процес по нейното създаване е бил доста интересен. Известният калининградски архивист Анатолий Бахтин е написал своя труд още през 2000 година и дори успял да получи хонорар от столично издателство. Но дошла поредната икономическа криза и книгата не била отпечатана. Издали я чак 12 години по-късно, а наскоро се е състояла авторската презентация на историческото изследване, посветено на една от най-великите тайни на човешката цивилизация.

Изчезналата флотилия

„Самата идея се роди още през 1989 г. – спомня си Бактин. – Тогава в нашата област за пореден път търсеха Кехлибарената стая и аз бях командирован в екипа търсачи от областния архив. Докато се ровех в документите, се натъкнах на споменаване за секретната организация на Третия райх „Аненербе“. Сега за нея се знае повече, но тогава това название не беше известно дори на всеки историк.

Оказва се, че и до днес не са известни много конкретни факти от дейността на „Аненербе“. И ето че аз разбрах, че в Германия най-накрая е излязла посветена на тази организация книга. Заминах за Берлин и я придобих за 120 дойче марки. Не открих особени научни сензации, но се заинтересувах от легендите и сагите на Източна Прусия. Особено от една – за златния гроб на Балге. Именно той може да е самият Ковчег на завета, за съществуването на който първоначално не вярвах, но полека-лека започнах да клоня към възможността за съществуването на такава реликва.“

Според версията на Анатолий Бахтин прочутият библейски артефакт може да е бил открит от рицарите тамплиери, активно действали през XII-XIII век в Палестина. От Светите земи той бил изпратен тайно в Париж, където била централата на рицарите. А когато френският крал Филип IV Хубави започнал да подготвя разгрома на ордена, рицарите решили да се погрижат за своите ценности.

Известно е за десетки кораби, които са отплавали от пристанището Ла Рошел в неизвестна посока. В историята този епизод е известен като „изчезналия флот на тамплиерите“. Но всъщност, както смята Бахтин, корабите със съкровища, архиви и реликви са държали курс към Източна Прусия.

Мариенбург – Балга, след това навсякъде

„Тамплиерите може да са доверили своите съкровища за съхранение на Тевтонския орден, докато тяхната организация не възстанови предишното си влияние и могъщество – казва Анатолий Бахтин. –А когато е станало ясно, че това няма да се случи, са намерили приложение на ценностите. Да речем, по цялата Източна Прусия изведнъж са започнали да се строят множество замъци, което е струвало невероятно скъпо.“

Кивотът, според архивиста, се е озовал в Мариенбург – в скромен тогава замък край блатата. След поражението на тевтонците при Грюнвалд през 1410 година замъкът е бил превзет от отряд наемници. Но преди това са успели да евакуират Кивота – по реките до залива, а след това по море до Балга. И са го скрили някъде в околността. Но това не е било последното пътешествие на реликвата.

„Най-вероятно няколко години след секуларизацията на Тевтонския орден вече бившият велик магистър Албрехт отново тайно е взел Кивота от Балга – смята Бахтин. – Но къде го е отнесъл, може само да се гадае, вариантите са много.“

Къде именно на територията, която някога се е наричала Източна Прусия, е скрит Кивотът, е загадка, сродна с местонахождението на Кехлибарената стая. Но ако тази версия е вярна, то прочутият холивудски герой Индиана Джоунс напразно е търсил безценната реликва, закъснявайки с поне 700 години.