Изчезването на двете велики империи – Римската и Византийската, се свързва от историците с постепенния упадък на тези цивилизации, отслабването на военната и политическата им мощ. Международна група геолози от САЩ и Израел обаче извършили химичен анализ на най-древните скали в пещери на територията на Римската империя и открили, че точно в периода на упадъка на Рим и Византия по Източното Средиземноморие е имало много силни климатични промени.
Областта, в която са се намирали Рим и Константинопол, най-силно е страдала от засушаването и рязкото повишаване на температурите, посочва РБК daily. В периода от 200 г. пр.н.е. до 700 г. от новата ера температурата в този район непрекъснато се повишавала, което довело до изсушаване на почвите, никаква реколта и масов мор по добитъка. Учените установили, че климатичните условия станали непоносими в началото – средата на 5 в. от новата ера /времето на окончателното изчезване на Римската империя/ и през втората половина на 8 в. /периода на разрушаване на Византия/. През тези години империите преживявали и големи епидемии от чума, от която измирали цели градове. “Изводите на американските геолози явно са прибързани. Засушаването само по себе си не е могло да стане причина за гибелта на Римската империя”, каза историкът, археолог Михаил Амосов. “Основната опасност от засушаването е липса на реколта. Но зърното в Римската империя е идвало от Египет. Освен това територията на Римската империя е била голяма, обхващала е няколко климатични пояса. И дори и някъде да е имало непоносими горещини, в другите области е имало добър урожай, който лесно е можел да бъде откаран в пострадалия район. Но чумата наистина е изиграла съдбовна роля. В периода на епидемия са измрели две трети от населението. След тази демографска криза Римската империя вече не е могла да се възроди”, казва ученият. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
