По повод постигнатото споразумение по втория спасителен план от 130 млрд. евро за Гърция френският в. "Фигаро" е представил приблизителна разбивка за сумите, които ще трябва да платят страните по споразумението.
Основните вносители за втория спасителен план са отново правителствата на еврозоната. За Европа ситуацията ае по-тежка отпреди - 117 млрд. евро. Противно на първия план, който представлява двустранни заеми, вторият план минава през Европейския фонд за финансова стабилност, събиращ пари от пазарите благодарение на гаранциите на държавите от еврозоната, посочва френското издание.<br /> <br /> Страните с кредитен рейтинг ААА ще трябва да платят повече от другите по втория спасителен план. Изчислена на базата на дяловото участие във финансирането на Европейската централна банка (ЕЦБ), френската гаранция по спасителния план ще възлезе на 24 млрд. евро. Германската гаранция ще бъде 30 млрд. евро. <br /> <br /> За втория спасителен план за Гърция МВФ се очаква да отпусне не повече от 13 млрд. евро. Участието на МВФ в спасителните планове за Ирландия и Португалия през 2011 г., както и критиките срещу тези спасителни планове, отправени в САЩ, които внасят най-голяма вноска във фонда, намалиха полето на действие в еврозоната на международната финансова институция.<br /> <br /> Частният сектор (банки, инвестиционни фондове, гаранционни фондове), държащ гръцки дългови облигации на стойност над 200 млрд. евро, прие да заличи над 100 млрд. евро от тази сума. За награда за тази жертва частният сектор ще си подели 30 млрд. евро, взети от държавните средства, вложени във втория спасителен план за Гърция.<br /> <br /> ЕЦБ, която държи облигации по гръцкия дълг на стойност между 44 и 50 млрд. евро, би трябвало да осигури на страните членки на еврозоната 12 млрд. евро капиталови печалби, което накрая би трябвало да облагодетелства Гърция. <br />