В Русия бе сменен шефът на Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за живота на президента. Това обаче не е единствената задача на ФСО. Ще се опитаме да изясним какво е позволено на най-секретната спецслужба в Русия и какво владее тя.
Федералната служба за охрана (ФСО) е могъща институция – мултифункционална и изключително затворена. Едва ли сред руските силови структури ще се намери по-секретна от нея – за дейността ѝ само могат да се правят предположения. Никакви огласени данни за операциите ѝ, никакви отчети, които да са достъпни за обществеността. 

Армейският генерал Евгений Муров, отколешен съратник на Владимир Путин и в качеството му на руски президент, и на бивш служител на силовите структури в Ленинград оглавяваше ФСО в продължение на 16 години. В четвъртък, 26 май, президентът уволни Муров и назначи на този пост московчанина Дмитрий Кончев.

Уволнението на Муров е свързано с достигната пределна възраст за държавен служител. През ноември миналата година той навърши 70 години и медиите отдавна пишеха за неизбежната му оставка. Един от най-влиятелните хора в страната – генерал Муров – зае поста директор на ФСО 11 дни, след като Путин стана президент и казват, че никога не е губел позициите си. А сега дойде време и за почетната пенсия.

За приемника му се знае изключително малко. Кончев е човек без биография: на сайтовете на Кремъл и ФСО за него няма нито дума. Известно е само, че от края на 2015 година е ръководел Службата за сигурност на президента (част от ФСО), а през 2015 г. съпругата му, според подоходната декларация, е спечелила 58,1 млн руб. (около $830 000) – повече, отколкото всички останали сътрудници на ведомството. За структурата, която сега той ще оглави, все пак има малко повече информация, макар  достъпът до нея да е силно ограничен.

Тяло номер едно

Корените на ФСО тръгват от едно от управленията на КГБ – за държавна охрана от съветски времена с изключително обширни пълномощия. Това управление е отговаряло за сигурността на първите лица, също както сега това е задачата на хората от ФСО. За тази тяхна задача – да опазят „тяло номер едно“ – се знае най-много. Вече 15 години се носят слухове, че на най-рискованите прояви на президента (като потапянето с батискаф на дъното на Байкалското езеро и при полета с изтребител) сътрудниците на ФСО използват двойник на Путин.

Понякога служителите на ФСО са в черни костюми с микрофони в ушите, а понякога са облечени като всички останали и се сливат с тълпата. В тази служба работят най-доверените. Макар че и на тях не им е чужда съблазънта да си направят селфи от работното място и да ги показват в социалните мрежи – журналисти неведнъж са попадали на подобни снимки, а заедно с това и на персонална информация за сигурността от ФСО. Те пазят не само президента, но и съдии, свидетели, длъжностни лица, а също и обекти със специален режим като Кремъл и Държавната дума.

Въпреки всичко това, е само една от многото задачи (и възможности), защото по време на управлението на генерал Муров ФСО отчаяно се бореше за нови правомощия и за статут на главната спецслужба на Русия с основната си съперница – Федералната служба за безопасност (ФСБ). И като че ли победи.


Контрол над милиарди

В средата на първото десетилетие на този век ФСО, наред с други спецслужби, участва в остро противопоставяне на силоваците от най-близкото обкръжение на президента. Задкулисната битка се разрази не само за близостта до „обект номер едно“, но и за контрола над парични потоци, имущество и средства. През 2007 година конфликтът стигна до явен стадий и тогава за „междуособици сред спецслужбите“ заговориха не само водещите медии в страната, но и самите ръководители на ведомствата.

ФСО влезе в стълкновения и с ФСБ (и те не приключиха в нейна полза), както и с Управлението по делата на президента (административно-стопанско управление – бел. ред.), при които „охранителите на Путин“ взеха връх. Битката се разгоря около имуществото на държавата – под шапката на Управлението по делата на президента бяха санаториуми, строителни и транспортни организации, хранителни комбинати за федералната власт, а също и държавни недвижими имоти в чужбина, както и десетки проекти.

Днес, пише изданието РБК, според Единния държавен регистър нито една президентска резиденция не е заведена към Управлението по делата на президента – всички са записана или на самата Руска федерация, или на ФСО.

Сред несменяемите „активи“ на ФСО е дъщерното ѝ предприятие „Атекс“. „Дъщерята“ на ФСО е създадена по разпореждане на Муров през 2003 година и отговаря за строителството на обекти от федерално значение. Завеждала е и държавния бюджет, разпределяйки държавните договори и организирайки търгове за милиони и милиарди (например за реставрирането на стените на Кремъл, на Мавзолея на Ленин или на Консерваторията „П.И. Чайковски“).


Социология за президента

С милиардите обаче нещата далеч не свършват. ФСО като спецслужба, наистина е почти всемогъща – нейните хора имат право да провеждат оперативно-следствена дейност, да подслушват и отварят кореспонденция, да задържат граждани, да обискират домове и да конфискуват коли.

Служителите на ФСО, охранявайки ведомства и други обекти със специален режим, разбира се, отговарят и за трасетата, около които са разположени тези обекти. Под техен контрол е всяка 12-а улица в Москва, а за хората, които са извадили късмет да живеят на тях, по традиция се прави досие.

Покрай всичко това ФСО се занимава и със социологически изследвания сред населението. Разбира се, те не се обявяват публично. Тези данни се събират за ръководството на страната и се смята, че именно по тях се ориентират президентът, Съветът за сигурност и правителството, когато вземат решения. Рейтинги на партийни лидери, на опозиционни водачи, мониторинг на социално-икономистката ситуация в регионите. Ако някой от губернаторите бъде отстранен заради загуба на доверие, това най-вероятно става с намесата на ФСО.

А едно от най-новите разширения на пълномощията на ФСО бе създаването и развитието на руския сегмент на интернет за държавни служители. За защитата на шифроването на каналите за връзка сега също отговарят тези хора.




Източник: "Руски дневник"