В бъдеще мнозина вече няма да могат да разчитат на поверителността на швейцарските и австрийските банки. Берн и Виена се поддадоха на международния натиск и разхлабиха банковата си тайна, се казва в коментар на Дойче веле.
За онези, които искат да укриват данъци, нещата се затягат. През последните няколко дни Австрия, Лихтенщайн и Андора се съгласиха да оказват помощ при преследването на престъпления, свързани с укриването на данъци. Сега Люксембург, Белгия и Швейцария ги последваха. Дори Сингапур и Хонконг заявиха, че повече не искат да бъдат причислявани към т. нар. данъчни оазиси.
В името на икономическото оцеляване
Всичко това не става вследствие на моралното прозрение на помощниците на данъчните бегълци. Те по-скоро се водят от желанието си да оцелеят икономически. През април в Лондон ще се проведе среща на страните от Г-20. Настоящите данъчни оазиси се опасяват, че могат да влязат в черен списък, който ще се състави най-вероятно по време на срещата. Онзи, който фигурира в списъка, не само ще бъде морално презрян, но и изключен от важни международни сделки. За Швейцария и Люксембург влизането в подобен списък би било равно на катастрофа.
Швейцария се славеше десетилетия наред със строгата си банкова тайна и с това, че привлича парични потоци от цял свят. Банките в Лихтенщайн помагаха при създаването на фондации с една единствена цел - укриването на данъци. Услугите се ползват не само от богатите - американски милионери, деспоти от страни от Третия свят или търговци на оръжие.
И германски занаятчии са се поддавали на изкушението да укриват данъци в някоя лихтенщайнска фондация. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 5,5 билиона евро са потънали в данъчни оазиси по целия свят. В Лихтейнщайн има повече фондации за пестене на данъци, отколкото граждани.
Рисковете стават все по-големи
На това сега трябва да се сложи край. Банките в Швейцария, Лихтенщайн или някоя друга страна-данъчен оазис искат преди да подадат информация за финансите на клиентите си на съответните данъчни служби, да посъветват вложителите си да въведат сметките си в ред, тоест да преговарят за узаконяването на вложенията им.
За онези, които са се ползвали от услугите на офшорния финансов бизнес, ситуацията става сериозна, но не и безнадеждна. Защото в повечето страни има инструмент за саморазобличаване. Те могат сами да направят постъпки в данъчните служби - да обявят размера на вложенията си, да платят съответните данъци плюс глобите по тях. И остават ненаказани. Онези, които не се възползват от тази възможност, поемат голям риск. Ако данъчните служби ги уличат, възможността за саморазобличаване отпада. Законът удря с цялата си сила и то не само с право, но и заради проявената глупост. /БЛИЦ