В публикацията Syrie : Poutine gagne son pari, mais quel pari? на френския вестник L'Opinion авторът размишлява как по-нататък ще се развият събитията в Сирия след обявяване на прекратяването на огъня. БЛИЦ предлага превода на текста без съкращения.
В едно можем да бъдем уверени: дори ако режимът за прекратяване на огъня влезе в сила, войната в Сирия ще продължи. Като страни, влизащи в Международната група приятели на Сирия, САЩ и Русия изведоха няколко важни групировки извън действието на режима за прекратяване на огъня. Това, разбира се, са ИД и &bdquo;Фронт ан-Нусра&rdquo; (сирийско подразделение на Ал Кайда), както и други терористични организации.<br /> <br /> Неточното определение на последните може да създаде сериозни проблеми, ако не се счита, че всяка групировка, нарушила режима за прекратяване на огъня, фактически е &bdquo;терористична&rdquo;. Най-големият проблем обаче е свързан с &bdquo;Ан-Нусра&rdquo;.<br /> <br /> За разлика от ИД, която контролира добре известни територии, &bdquo;Фронт ан-Нусра&rdquo; не присъства в някакви точно очертани места, тази групировка е представена на всички фронтове, от Деръа до Алепо, простирайки се от Дамаск и местности в провинция Идлиб, отбелязва географът Фабрис Баланш. &bdquo;Ан-Нусра&rdquo; не само се намира в съюзнически отношения с други групировки (например &bdquo;Ахрар ал-Шам&rdquo;), но е смесена с нея на терена.<br /> <br /> В тези условия е трудно да се отделят приятелите от враговете. Местностите, където присъства &bdquo;Ан-Нусра&rdquo;, са в обсега за бомбардиране, което може да закачи други умерени опозиционери. &bdquo;Опозицията само би спечелила, ако се отдели от сирийския филиал на &bdquo;Ал Кайда&rdquo; и да започне да воюва с нея, но това само ще доведе до братоубийствена война между тях&rdquo; &ndash; счита Баланш.<br /> <br /> От военна гледна точка, прекратяването на бойните действия се явява важно преимущество за Москва, Асад и неговите съюзници, които са завоювали територия от терористите. Без да се боят от контранастъпление, те могат да укрепят своите позиции и да възстановят бойната си мощ. Същевременно териториите под контрола на опозицията се намират извън предела на възможностите на сирийската армия, която едва сега идва на себе си, а Хизбула и иранските формирования не са готови да губят стотици хора в тежки боеве.<br /> <br /> В Близкия Изток Москва и Вашингтон се държат така, сякаш са си поделили зоните на влияние: Сирия остава за Москва, а Ирак е за САЩ. Едва ли можем да си представим нова Ялта, където двете велики държави установяват ред в раздирания от хаос регион.<br /> <br /> Биполярният свят умря така, както и американската свръхдържавност. &bdquo;Регионалните сили повече не слушат Москва и Вашингтон, по-младите братя н слушат по-големите&rdquo;, счита Бернар Ел Гул от парижкия институт за Политически науки. &bdquo;Аз не съм уверен, че Асад се вслушва в Путин повече, отколкото Нетаняху слуша Обама&rdquo; &ndash; счита той и добавя, че &bdquo;Великите държави вече не дърпат всички конци.&rdquo;<br /> <br /> Международната система се състои от няколко равнища: глобално (великите държави и ООН), регионално (държави като Иран, Турция и Саудитска Арабия) и локално (различни участници в сирийския конфликт). Те постоянно си взаимодействат, при това нито едно от равнищата не може да наложи своята логика на друго. Без строяване трите равнища не могат да се надяват на политическо урегулиране.<br /> <br /> В тази рамка на разсъждения изявлението, че Асад ще участва в изборите на 13 април несъмнено не е съгласувано с Москва. Да не говорим, че провеждането на избори в раздирана от война страна представлява твърде екстравагантно занятие, самата дата на изборите ще дойде твърде скоро. Тя ще настъпи много по-бързо, отколкото е посочено в проекта за мирно регулиране, обсъждан от въвлечените в процеса страни.<br /> <br /> Руско-американското изявление доведе до странични щети в лицето на Европа, особено на Франция, която остана извън борда. Повече от пет години френската дипломация прилагаше много сили за регулиране на сирийската криза опирайки се на умерената опозиция критикувайки мекушавостта на Барак Обама. Лоран Фабиус, който напусна поста на глава на МВнР, остави на своя наследник Жан-Марк Айро една Франция, която е извън играта.<br /> <br /> <strong>Превод и редакция: БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;