Военната операция в Либия се превърна в възможност турският президент Реджеп Тайип Ердоган да си отмъсти за миналите неуспехи, уверен е наблюдателят на Le Figaro Ерик Земмур.

Според автора, днес турският президент контролира не само Либия, но и маршрутите на мигрантите от Африка до Европа, което му дава власт над европейските лидери. Журналистът вижда успеха на Анкара като завръщане към модата на реалната политика от 19 век и залеза на Франция с остарелите си идеи за международните отношения.

"Султанът взема реванш", пише наблюдателят на Le Figaro Ерик Земмур, визирайки турския президент Реджеп Тайип Ердоган и дейността му в Либия, пише "Поглед инфо".

Според автора през последните няколко години Ердоган е "ходил по тънък лед": ислямизацията на страната му чрез "форсиран марш" завинаги затвори вратите на Европейския съюз за него, подкрепата на ИДИЛ* го превърна във враг на арабските сунитски режими, намесата на Путин го изгони от Сирия, закупуването на руските оръжия го превърнаха в "черната овца" на НАТО, а отмъщението на кюрдите го направи мишена за привържениците на правата на човека.

Смяташе се, че управлението на турския лидер върви към залез, но военният набег в Либия промени всичко: Ердоган помете войските на маршал Хафтар, който държи източната част на страната и се надява да завладее западната, „отмъсти на Путин“, подкрепяйки Хафтар, доведе до объркване на египетския съсед, който заплаши да се намеси в конфликта и също засили изгонените, но въоръжени до зъби ислямистки опълчения, бедуинските племена и останките от „Ислямска държава” в Триполи и Мисурат. 

„Той направи своята османска мечта, която го преследваше през целия си живот, отново осезаема“, отбелязва журналистът.

Днес Ердоган усвоява нефтените находища наскоро открити край бреговете на Кипър и нанася последен удар на НАТО, който „дори не мигва“, когато турският флот заплашва френския си „съюзник“, обръща внимание наблюдателят. Според Земмур това доказва правотата на Макрон, който веднъж шокира обществото с изявлението си за "смъртта на мозъка" на Североатлантическия алианс.

В същото време, държейки Либия в ръцете си, турският президент държи Средиземноморието и следователно пътищата на мигрантите от Африка и Магреб към Европа. „А този, който контролира пътищата на мигрантите, принуждава европейските лидери да ядат от неговата ръка“, предупреждава авторът на статията и добавя, че Ердоган е решен да използва това „абсолютно оръжие“.

Либия е съсредоточила в себе си нова геостратегическа позиция в света, смята журналистът. Френското нахлуване в страната през 2011 г. ще остане в историята като последната „хуманитарна интервенция“, епохата на които започва през 90-те години и води само до бедствия. Според наблюдателя, въпреки че Кадафи беше тиранин, той сдържаше натиска на мигрантите и терористите. Днес същата роля играе маршал Хафтар - оттук и специалните симпатии към него от страна на французите, италианците и европейците.

„Успехът на Ердоган бележи великото завръщане на „Realpolitik“, която беше на мода през 19-ти век, при която използването на оръжие е просто още един начин за провеждане на политика“, отбелязва наблюдателят.

Той също така отбелязва упадъка на Франция, която плаща за своите „безумни“ идеи, за „химерата“ на европейската отбрана, за националната армия, „чието качество на войниците може да се сравни само с мизерната им екипировка“, както и забавянето на дипломацията, която се придържа към остарялата утопия на многостранното сътрудничество вместо укрепването на съюзите с други държави - независимо дали с Италия или с Русия. Упадъкът на Франция, която не разбира, че светът на бъдещето няма да прилича на вчера, а на онзи ден, заключава Земмур.

* „Ислямска държава” (ИД) - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.