Венецуелският лидер Николас Мадуро така и не получи очакваната подкрепа от "приятеля си Владимир". Русия не реагира публично нито след задържането му от американски специални части, нито когато САЩ започнаха да спират танкери под руски флаг, опитващи се да напуснат Венецуела, пише "Дарик".
Същото мълчание Кремъл запази и по отношение на Иран, където властите жестоко потискат масови протести.
Това не е случайна пасивност, а осъзната стратегия, пише Иван Преображенски в анализ за Deutsche Welle. Според него вероятността Русия да се застъпи реално за Венецуела или Иран е минимална – Москва просто има далеч по-важни грижи.
Съюзници само на хартия
Въпреки спекулациите, че при евентуален крах иранският върховен лидер Али Хаменей може да потърси убежище в Русия, Техеран никога не е бил възприеман в Кремъл като истински и надежден съюзник.
Русия не се намеси решително дори по време на кратката ирано-израелска война, а днес Путин е готов най-много да играе ролята на посредник в непреки контакти между израелския премиер Бенямин Нетаняху и иранския президент Масуд Пезешкиан.
По темата Венецуела официалните реакции идват единствено от руското външно министерство – и то в изключително мек тон. Обяснението е просто: Русия няма реалния капацитет да помогне. Руската армия е изцяло ангажирана с войната срещу Украйна, която вече навлиза в четвъртата си година.
Украйна – свръхцелта на Кремъл
От февруари 2022 г. насам за Владимир Путин съществува една основна цел – подчинението или разгрома на Украйна. Всичко останало е второстепенно. Дори отношенията с Иран и Венецуела са инструментални – полезни дотолкова, доколкото обслужват по-голямата стратегия на Москва.
След завръщането на Доналд Тръмп на ключова роля в американската политика Кремъл залага и на друга тактика – имитация на готовност за мирни преговори. Това позволи на Русия да засили въздушните удари срещу украински градове, включително Киев, без да последва нова вълна от тежки санкции или рязко увеличение на военната помощ за Украйна.
Защо Путин мълчи?
И точно в този момент САЩ насочиха вниманието си към руските партньори в Латинска Америка и Близкия изток. Открита защита на Мадуро или иранския режим би означавала директен сблъсък с Вашингтон – нови санкции или дори рязко засилване на американската подкрепа за Украйна.
Рискът е толкова голям, че за Кремъл е опасно дори да „промълви“ нещо. Вместо дипломатически мисии и неофициални пратеници, в Украйна могат да се появят ракети. Затова Путин предпочита да преглътне гордостта си и да мълчи, като вероятно по неофициални канали демонстрира лоялност и лично уважение към Тръмп – умение, в което руският президент е доказано добър.
Мълчанието на Кремъл не е знак на разсеяност или объркване, а студен политически разчет. За Путин Венецуела и Иран са спътници, но не и истински съюзници. Истинският приоритет остава един – войната в Украйна и избягването на директен конфликт със Съединените щати.
