Днес Иван Василиевич е в един от приютите в Екатеринбург, но изобщо не прилича на обикновен бездомник. Мъжът винаги е спретнат и чист, изглежда приличен и изобщо не пие. 


Но той наистина няма разрешение за пребиваване и жилище. Иван Василиевич се надяваше, че черната тенденция в живота най-накрая приключи: дъщеря му, която го търсеше с журналисти в продължение на четири години, беше открита в Иркутск. Въпреки това, веднага щом разбрала за тъжната съдба на баща си, момичето изчезнало и спряло да отговаря на обаждания.

Пътят на мъжа започва в Московска област, където той живеел с родителите си. Там той си намерил работа в полицията, но кариерата му не се получила - скоро той бил натопен и вкаран в иркутски затвор заради битка с пияни кавгаджии и опит за изнасилване (Иван Василиевич твърди, че неизвестно момиче го е излъгало). Съпругата не изчакала мъжа от затвора и започнала връзка с друг, въпреки общото дете.



Тогава Иван Василиевич се установява в Иркутск, където си намира нова съпруга. Мъжът приел сина й от първия му брак като свой и го отгледал до 18 -годишна възраст, докато не се наложило да се върне в Московска област заради болната си майка. По това време бащата на Иван Василиевич вече бил починал и нямаше кой да се грижи за майка му. Така изминали няколко години и отношенията между мъжа и втората му съпруга постепенно изстинали.

След смъртта на майка му братовчедът на Иван Василиевич го убеждава да продаде апартамента в Московска област и да се премести при тях във Владимирска област. Там било планирано да купят къща за мъжа и да се засели в селото. Роднините обаче си купили триетажна къща, без дори да регистрират Иван Василиевич, а след това му показали вратата, оставяйки го без дом и без пари.
И така Иван Василиевич се скитал из страната, живял в приюти и манастири и намирал странни работни места: никой не искал да го наеме без регистрация, а инсулт, диабет и огромна херния налагат ограничения за физическия труд. Близките му не се интересували особено от него и никой не искал да му помогне. Следователно Иван Василиевич бил толкова щастлив да научи, че 22-годишната му дъщеря Полина го търси.



"Оказа се, че дъщеря ми ме е търсила четири години. Да, знаех, че освен синове имам и дъщеря. Не казах на никого за нея. Видях я само веднъж, беше на месец и половина. Виждате ли, това беше, както се казва, извънбрачна връзка, случи се. Съпругата, разбира се, не знаеше за това, не исках да унищожа семейството. Тази жена живееше близо до къщата ми. Спомням си, че дойдох при нея и й предложих по някакъв начин да й помогна финансово. Тя отказа, каза, че наистина иска дете, добре е, че всичко се случи така, баба се зарадва, готова да помогне. След това се разделихме," разказва Иван Василиевич.

Превод: БЛИЦ