Съветският съюз детонира първата си атомна бомба, известна на Запад като "Джо-1", на 29 август 1949 г. в тестовата площадка Семипалатинск в Казахстан. Джо-1 е копие на плутониевата бомба, пусната над Нагасаки и е имала мощност около 20 килотона.

Още  преди Втората световна война съветските физици активно се занимават с ядрени и атомни изследвания. През 1939 г. те установяват, че след като уранът се разцепи, всяко ядро ​​ще излъчва неутрони и следователно, поне на теория, може да започне верижна реакция. Следващата година физиците стигат до извода, че такава верижна реакция може да започне или в естествен уран, или в неговия изотоп уран-235, и тази реакция може да се контролира с тежка вода. През юли 1940 г. Съветската академия на науките учредява комисия за проучване на "проблема с урана".

През февруари 1939 г. съветските физици разбират за откритието на ядреното делене на Запад. Военните последици от такова откритие са очевидни, но съветската наука вече не функционира след германското нахлуване през юни 1941 г. В началото на 1942 г. съветският физик Георги Флеров забелязва, че статиите за ядреното делене вече не се появяват в западните списания - индикация, че изследванията по този въпрос са станали секретни. В отговор Флеров пише на Йосиф Сталин, настоявайки, че "незабавно трябва да изградим урановата бомба". През 1943 г. Сталин нарежда да се започне изследователски проект под ръководството на Игор Курчатов, който тогава е директор на лабораторията по ядрена физика във Физико-техническия институт на Академията на науките в Ленинград. Под ръководството на Курчатов през април е създадена Лаборатория № 2 за провеждане на новата програма.

Но всъщност идеите и технологиите на първата съветска атомна бомба се основават на шпионска информация.

Съветските физици са можели и сами да създадат бомба, но Сталин не е вярвал особено на своите учени, а на разузнавачите и на Берия - началникът на съветските тайни служби и апарата на милицията.

Под негов надзор и в пълна тайна, така че дори главният конструктор Юлий Харитон е бил запознат само с отделни страници от документацията, атомната бомба е била сглобена  дори по-рано от планираното.

И така, на 29 август 1949 година се провежда първия тест на съветско атомно оръжие с мощност приблизително 20 килотона на базата на плутоний, На запад наричат бомбата "Джо-1". Тя е копие на б омбата "Дебелака", тествана в "Тринити" и пусната наа Нагасаки. Тя е основана на плановете, предоставени от Фукс и Теодор А. Хол, последният втори важен шпионин в Лос Аламос, чиято дейност е открита едва след разпадането на Съветския съюз.

Руснаците не посмяли да пуснат единствената си по онова време бомба от самолет.

Те построяват в степта край Семипалатинск в Казахстан кула, издигат на нея бомбата и я пускат. Всичко под пълна секретност.

На 3 септември, 1949 г. специален самолет на метеорологичната разузнавателна служба на САЩ взема проби от въздуха в района на Камчатка и след това американските специалисти намират изотопи, които сочат, че в СССР е произведен ядрен взрив.