Миналият месец NASA финансира екип от учени, за да изследват възможността за изпращане на мисия до Венера. Сега се разкриха повече подробности за ползите от това и в какво ще се състои мисията.

Въпреки, че е съсед на нашата планета, ние знаем малко за Венера. Знаем, че е много гореща с високи температури, причинени от парникови газове. Възможно е преди да е била с климат подобен на нашия. Това е било преди милиони години. Сега е покрита от вулкани, гигантски планини и облаци от сяра.

Въпреки, че Меркурий е най-близо до Слънцето, Венера е най-горещата планета в Слънчевата система. Парниковите газове повишават температурата там до 480 градуса Целзий. Повърхността е толкова гореща, че на нея може да се разтопява олово.

Дори да можем да стъпим на нея, атмосферното налягане е 92 пъти по-голямо от това, на което сме свикнали тук на нашата планета

В един момент цялата вода на повърхността се изпарява в атмосферата. Водната пара е още по-мощен парников газ от въглеродния двуокис и това води до повишаване на температурите още повече.

“Вярваме, че Венера е стартирала със същата композиция като Земята, със същата вода и същия въглероден диоксид. Двете планети в последствие поемат по напълно различни пътища. Какви са причините това да се случи?“, питат от NASA

За да се отговори на този въпрос трябва да се изпрати мисия до Венера. При тези температури е изключително трудно там да кацне космически апарат. САЩ никога не го прави успешно. СССР прави няколко кацания през 70-те и 80-те, но нито един апарат не оцелява повече от няколко часа.

По-практичен подход е да се изпрати спътник, който да наблюдава планетата от безопасно разстояние. Това ще помогне много на екипа на NASA в търсенето на отговори.

Специално ще се разглежда въпроса със състоянието на тектониката на плочите там. Смята се, че в това се крие едно от различията на Венера спрямо Земята.

Има и по-необичайни планове за проучване на планетата

Едно от предложенията е да се изпратят няколко балона с горещ въздух в атмосферата на планетата. Тя е достатъчно плътна, за да летят там те. Балоните ще позволят събиране на информация от по-близо и без да има рисковете от кацане на машина.

Така учените ще съберат информация и за сеизмичната активност, тъй като в това си състояние атмосферата поема по-активно шоковете от повърхността.

Тук предизвикателството се състои в това, че балоните ще трябва да оцелеят във ветрове с ураганна сила. Преди такава мисия да е възможна наистина, екипът трябва да разработи начин балоните да контролират движението си.