В петък, 27 юли, БЛИЦ публикува една обезпокоителна информация, че десетки хиляди терористи и стотици бронирани машини в Идлиб се подготвят за настъпление срещу правителствената армия. Ставаше дума, че лидерите на групировките „Хайат Тахрир Аш-Шам” (бивша „Джебхат Ан-Нусра”), „Джебхат Тахрир Сурия” (обединяваща формированията „Нураддин Аз-Зинки” и „Ахрар Аш-Шам”), „Сукур Аш-Шам” и „Фейлак Аш-Шам” се договорили да създадат съвместен оперативен щаб за настъпление срещу позиции на правителствените войски.
  


Границите на провинция Идлиб (6 хил кв км) доста условно съвпадат с общата подконтролна територия на терористите. Посочената по-горе коалиция, 30 хиляди души и до 300 броя бронирана техника, контролира 75% от Идлибската зона за деескалация – върху останалата част е разположена протурската Свободна сирийска армия.
 
Около цялата територия на примирие има наблюдателни постове на турската армия, които не успяват да се справят със задачата си – нито могат да спрат терористите, нито техните артилерийски обстрели по сирийската армия, нито пускането на дронове по авиобазата в Хмеймим. По-скоро турските постове следят дали сирийската армия не нарушава примирието в зоната за деескалация.
 
Правителствената армия прилежно спазва примирието – то й дава отсрочка да се справи с ислямистките остатъци в района на югозападната Даръя и в пустинята западно от Ефрат, с анклавите между провинциите Хомс и Хама. На Башар Асад, тоест на руското командване, сега не му е до терористите в Идлиб, където всяка инициирана от него атака ще предизвика дипломатически прецедент – руската страна е гарант в примирието.
 
Почти сигурно е, че изолацията на района постепенно ще лиши терористите от свежи попълнения на хора и въоръжение, а принудителното бездействие и изолация ще ерозират бойните способности и мотивация на терористите. Времето работи за правителството в Дамаск.
 
Затова пък всяко нападение на терористите е добре дошло за сирийската армия, тъй като тя, с помощта на руските ВКС, може да ги посрещне подготвена и после да преследва нападателите на тяхна територия, без да търси дипломатическо съгласуване и разрешение от някого. Постепенно това ще ги обезкръвява.
 
Настъплението на сирийската армия в Идлиб поне засега няма перспектива. Не е и на дневен ред. Преди това трябва да се избистри ситуацията около почти 10-хилядната „Свободна сирийска армия” (ССА), която е въоръженото острие на голяма част от политическата опозиция в Сирия. Трудно е да се прецени дали ще е по-целесъобразно в обозримо бъдеще тя да бъде принудена да сложи оръжие или е ще за предпочитане да бъде запазена и да еволюира като военнополитически противовес на крайните екстремисти в Идлиб. Във всеки случай, колкото и да не му се иска на Башар Асад, той вероятно ще бъде принуден някога да я допусне до политическите процеси и следвоенното политическо уреждане в Сирия.
 
Едно мащабно настъпление с решителни цели на сирийската армия в Идлиб не може да бъде предприето преди да се изяснят крайните намерения на Турция в региона и с какви средства тя е готова да ги отстоява. Анкара вече постигна изпълнението на „План А” да изтласка кюрдите източно от Ефрат. Има ли обаче последващ „План Б” и какво съдържа той?
 
За правителството в Дамаск е по-приоритетно да реши проблема със „Сирийските демократични сили” и с кюрдите източно от Ефрат, като си върне нефтените полета източно от Дере ез-Зор, осигуряващи много голяма част от брутния вътрешен продукт на страната.
 
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ