По време на „Студената война” Съветският съюз създал подводница, която Западът считал за сериозна заплаха заради нейната бързина, дълбочина на потапяне, иновационен дизайн на корпуса и други технически характеристики, пише военният наблюдател на The National Interest Робърт Фърли.
Съветските атомни подводници „Лира” (Alfa по класификацията на НАТО) позволили на СССР да стане страшен подводен противник за страните от Алианса, включително и за САЩ. Те били основно предназначени да прехващат самолетоносачите на САЩ-

Корпусът на тези подводници бил от титан и осигурявал на подводницата необикновена скорост (41 възела – 76 км/час), маневреност и дълбочина на потапяне до 700 м. (По-висока скорост развивала единствено уникалната подводница К-222 – 84 км/час).Тези характеристики максимално затруднявали НАТО да ги открива и унищожава.

Екипажът бил малоброен (едва 31 души , основно офицери), основните системи за управление били напълно автоматизирани, което повишавало скоростта за бойно реагиране на екипажа, се казва в публикацията.

На „Лирите” бил поставен уникален реактор с течнометален топлоносител (сплав на оловото с бисмут има точка на кипене - 1679°C.). Благодарение на него подводниците разполагали с огромна мощ, обаче изпитвали проблеми с ремонта – екипажът не можел да решава всички възможни технически проблеми не само в морето, но и в пристанището.

Подводницата имала изключително малки размери: дължина – 81 метра, обем – 3980 тона в подводно състояние. Това не позволявало тя да държи на борда си богат арсенал от оръжия, а се ограничавала с шест 533-мм торпедни апарата, 18 обикновени или ядрени торпеда.

Благодарение на най-новите по онова време (1972 г.) характеристики, „Лирите можели да избягват повечето торпеда на НАТО, при това винаги имали възможност да нанесат удар.

НАТО причислило седемте произведени „Лири” към съветското супероръжие и се опитало да проектира мощно въоръжение, способно да съперничи със съветската подводница или да я порази. В резултат с създадени торпедата Марк 48 ADCAP, което според обявените данни можело да развива скорост 63 възела (над 115 км/час/), се казва в публикацията.

Подводниците „Лира” заради цената си били наречени „Златни рибки”, в края на 1980-те години, преди разпадането на СССР, станали не по джоба на съветския бюджет.

Веднага след края на Студената война Русия с отказала от тяхната експлоатация. В средата на 1990-те години всички подводници от този клас са изведени от флота и са утилизирани, съобщава авторът.

Превод и редактиране: БЛИЦ