Парламентарната асамблея на НАТО прие декларация на Украйна да се позволи да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по военни цели на руска територия, предаде БНР. Декларацията беше приета на пленарното заседание на Асамблеята в София.

Девет от делегатите в асамблеята гласуваха против поправката във финалната декларация, която позволява Украйна да ползва предоставените ѝ оръжия за удари по военни цели на руска територия.

Останалите делегати обаче подкрепиха декларацията, която беше приета с голямо мнозинство.

До момента това беше едно от твърдите условия, с които страни от НАТО предоставяха въоръжение на Киев, а именно Украйна да не нанася удари отвъд границите на страната.

Ние сме с Украйна до победата и след това, заяви преди пленарното заседание председателят на парламентарната Асамблея Михал Шчерба от Полша:

"Трябва да изоставим изкуствените червени линии, Украйна трябва получи онова, което иска и да го използва така, както иска".

Шчерба допълни, че след приемането на Швеция, която за пръв път участва в асамблеята като страна членка на алианса, в него трябва да бъде приета и Украйна.

След като преди дни генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг заяви, че на Украйна трябва да се позволи да ползва военната помощ за удари по легитимни военни цели на руска територия, в

София той уточни, че решението за това не е на НАТО, а на отделните страни, изпращащи оръжията.

"Дойде време да обмислим дали да вдигнем някои от ограниченията върху използването на предоставяните оръжия. Виждаме, особено в Харков, че фронтът и границата малко или много съвпадат. Ако

Украйна не може да напада военни цели на руска територия, те не могат да се защитават, защото те са нападани от руска територия с ракети и артилерия", каза Столтенберг в рамките на пленарното заседание на Парламентарната асамблея на НАТО в София.

Йенс Столтенберг изтъкна още трите основни теми на предстоящата годишна среща на алианса във Вашингтон през юли - подсилване на отбранителните възможности на страните членки на НАТО, подкрепа за Украйна и подсилване на глобалните партньорства с фокус върху Азиатско-тихоокеанския регион.

Приветствие към парламентарната асамблея на НАТО отправи и служебният премиер Димитър Главчев. Той изтъкна, че от срещата във Вашингтон България очаква фокус върху Черно море и Западните Балкани.

Според Главчев нарастването на броя членове на НАТО е доказателство за доверието, което има към организацията. Голяма част от изказването му беше посветено на това как НАТО трябва да се ангажира с подкрепа на Украйна, както и за района на Черно море и Западните Балкани.

Три точки за срещата на НАТО очерта Йенс Столтенберг. Как НАТО да възпира агресията на Русия. Плановете за отбрана. На бъдещата среща трябва да се договори и изпълнението на ангажиментите към Украйна за военната помощ. Която не е изпълнена цялостно. ЕС не е изпълнила обещанието за всичките обещани 1 милион боеприпаси. Други съюзници, обещали системи "Пейтриът", не го направили.

Освен Германия.

НАТО трябва да засили ролята си в подкрепата за Украйна. Въпрос на съюзниците е дали да се вдигнат ограниченията:

"НАТО няма планове да обучава военни в самата Украйна. Това става извън Украйна и ние го правим много резултатно. И можем да го подобрим.

Ние имаме две основни задачи и ние ги определихме ясно още от началото на руското нападение през 22-ра. И то е да подкрепяме Украйна. Да не дадем възможност тази война да излезе извън Украйна и да стане пълномащабна война между Русия и НАТО в Европа.

Затова казахме, че няма да участваме в конфликта че няма да изпращаме натовски военни в Украйна.

По темата за падането на ограниченията за използвате на съюзнически оръжия срещу Русия от страна на Украйна. Решението не на НАТО. А на отделните държави съюзници. Казвал съм обаче, че моментът е настъпил да помислим дали да не паднат някои от ограниченията.

Сега виждаме, че особено в района на Харков фронтовата линия и границата са горе-долу на едно и също място и Украйна не може да се прицели във военни цели на руска територия".