Телата им са сложени върху метални маси. Жертвите са от всички прослойки на обществото. Те лежат една до друга насред миризмата на смърт в градската морга на кенийската столица Найроби. Автомобили влизат и излизат. Това са роднините, които идват да приберат останките на своите близки, безмилостно убити по време на атентата в търговския център „Уестгейт“.
За много от семействата мъчителното търсене на близките им, изчезнали след старта на клането в мола, започнало още в събота, приключва тук &ndash; в централната морга. &bdquo;Имаше 38 тела, сега са останали 16&ldquo;, каза надзирателят в моргата Сами Джейкъб пред АФП. <br /> <br /> Миризмата на разлагащите се тела се изнизва през отворените прозорци на подземната морга, удряйки в носовете посетителите на заведението, докато те паркират колите си. На единия от прозорците се вижда патолог с окървавена престилка. Междувременно посетителите нахлузват гащиризони за еднократна употреба, слагат си маски на лицето и латексови ръкавици на ръцете, за да разгледат поредния труп, изложен в чакалнята.<br /> <br /> &bdquo;Вчера обикаляхме болниците, докато го търсим. Сега сме тук, за да го разпознаем&ldquo;, казва Алис, вдовицата на 63-годишния Дейвид Каречу, мениджър в банка Барода. &bdquo;Не знаехме къде е отишъл. Около пет часа в събота майка ми се обади и ме попита, дали мога да се свържа с него&ldquo;, спомня си най-големият син на Каречу, Закари. &bdquo;Тогава гледахме новините и започнахме да се усещаме, че е възможно тате да е попаднал в атаката&ldquo;, каза още той. <br /> <br /> &bdquo;Търсихме през цялата нощ на събота и в неделя сутринта&ldquo;, казва той и добавя, че тялото на баща му е било докарано в моргата в неделя следобед. &bdquo;Опитваме се да се примирим със случилото се&ldquo;, казва Джейн Муиги, също роднина на Каречу, която махна очилата си, за да избърше потеклите сълзи. &bdquo;Излизаш сутринта и най-неочаквано никога не се връщаш&ldquo;, споделя мъката си Дейвид Ниябога, друг мениджър в банка Барода, дошъл да подкрепи семейството в трудния момент. <br /> <br /> Навън, в градината семейството на шофьор на име Уачиру се е събрало в кюп и скърби. &bdquo;Отиде в мола със семейството на шефа си. Той беше шофьор&ldquo;, разказва най-малкият син на Уачиру, Марк. По-възрастният му брат Стивън е твърде съкрушен, за да говори. Той едва намира сили да седи на пейка, докато роднини и приятели го успокояват. <br /> <br /> Елизабет Акини, пасторът на семейството, си спомня колко трудно е било да съобщи на младия мъж новината за смъртта на баща му. &bdquo;Стивън е много чувствителен човек&ldquo;, добавя той. &bdquo;Всички обичаха Уачиру&ldquo;, приглася чичото Нджороге. В същия момент влиза дипломатически автомобил, от него излизат трима души в светещи жилетки &ndash; служители на посолство. Те оправят документите, докато тялото на британец се изнася от моргата. <br /> <br /> На паркинга междувременно предприемчиви улични търговци се възползват от трагедията, за да изкарат някоя пара. Те продават червени ленти, които се закачат на огледалата на катафалките, въжета за завързване на ковчезите към таваните на минибусове и букети цветя. <br /> <br /> Често разделяната на етноси и класи Кения в този ден бе единна в своята скръб. &bdquo;Всички са засегнати от трагедията. Президентът Кениата загуби племенника си. Аз изгубих племенницата си. Тя просто отиде до банката&ldquo;, казва възрастната жена Сара Мбоне. /БЛИЦ<br /> <br /> <iframe width="500" height="315" src="//www.youtube.com/embed/-kM3W4hGxis" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br type="_moz" />