NI оцени шансовете на „Армата” в бой с американския „Абрамс”
И двата са в състояние да се унищожат един друг.
Руската машина е по-слабо бронирана, отколкото „Абрамс” и британския „Чалънджър”, нейната маса възлиза на непълни 50 тона. Това говори, че нейните създатели целенасочено са залагали на системата за активна и пасивна защита. „Армата” е снабден с комплекс за активна защита „Афганит”, който е способен да прехваща противотанкови ракети и подкалибрени бронебойни снаряди.
Танкът Т-14 е снабден със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А82, което е със 17% по-мощно от аналогичното оръжие на НАТО – 120-мм оръдие Rheinmetall, създадено за основния боен танк на Бундесвера „Леопард-2” и използвано на „Абрамс”.
Руските медии описват „Армата” като истински супертанк, последна дума на техниката. Независимо каква е информацията – истина, слухове или пропаганда, пределно ясно се вижда направлението, което Москва би искала да развива. Процесът на превъоръжаване на „Армата” може да заеме както няколко години, така и десетилетие, обаче малцина се съмняват, че това ще се случи, отчитайки нарастващата роля на танковете в съвременните сражения” – се отбелязва в публикацията.
Американският танк M1A2 Abrams
През 1990-те години „Абрамс” имаше репутация на непобедим танк – неговата броня издържаше противотанковите снаряди на руските Т-72 по време на войната в Персийския залив и издържаше на изстрел даже от своето оръдие, напомня National Interest.
След Войната в Залива „Абрамс” не успяха да излязат от поредица конфликти без загуба за репутацията си. В годините на американската окупация на Ирак няколко танка бяха повредени с РПГ (ръчни противотанкови гранатомети) и самоделни взривни устройства. В продължаващите конфликти в Йемен и Ирак десетки „Абрамси” на Саудитска Арабия и Ирак пострадаха от руския противотанков комплекс „Корнет”, твърди изданието.
Проблемът е, че американският танк никога не се е сблъсквал със съвременни бойни машини със сравними характеристики за огнева мощ и защита като британския „Чалънджър”, германския „Леопард-2”, френския „Льоклерк” израелския „Меркава”.
Десетилетия основна заплаха за „Абрамс” беше не равностойният по възможности Т-90, но ето, че се появи „Армата”. „Абрамс” има незначително преимущество в частта за традиционното брониране, обаче Т-14 компенсира с комбинацията за активно-динамичната защита и комплексът за активна защита (КАЗ) „Афганит”. При новото оръдие на „Армата” е подобрена бронепробивността, което прави „Абрамс” уязвим дори в челна проекция в бой на къси и средни дистанции.
„Въпросът кой от двата танка е по-добър остава открит, понеже и двата са в състояние да се унищожат един друг. Същността е там, че съперничещите с „Абрамс” танкове сега малко му отстъпват” – пишат експертите в списанието.
Японският танк „тип 10”
Разработката на танк „тип 10” като основен боен танк четвърто поколение започва през 2002 г. в допълнение към тежкия „тип 90”.
„Тип 10” е разработен да има по-малки габарити и следователно да е по-мобилен. Пътната структура в Япония е построена за не големи камиони и мостовете имат ограничения по тегло за преминаващите през тях, затова масата му е ограничена на 40 тона (60% от на „Абрамс”). Впрочем това прави „тип 10” по-подходящ за въздушен и морски транспорт.
Танкът е много бърз и развива скорост до 70 км/час напред и назад. Той е задвижван от четиритактов дизелов двигател с мощност 1200 к.с., тоест 27 к.с. на тон маса.
Бронята на танка представлява керамичен композит, тя е модулна и може да се сменя.
Танкът е снабден с пасивна система за защита, като лазерен приемник предупреждава за лазерно облъчване, тогава той автоматично се обвива в димен облак.
Основното въоръжение е 120-мм гладкоцевно оръдие с автоматично зареждане на Japan Steel Works
Публикацията е подготвена от екип на БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: