Докато кризата в Донбас се задълбочава, руският президент Владимир Путин предупреждава Запада да се вслуша в „червените линии“ на Русия.

„Вътрешната криза в Украйна е сред най-неотложните и чувствителни въпроси за нас, които досега остават нерешени“, каза руският президент в четвъртък в обръщение, произнесено по време на заседание на Съвета на външното министерство.

Путин обвини Киев, че не е изпълнил споразуменията от Минск, както и в това, че затруднява дипломатическата рамка за реинкорпорирането на отцепилите се Донецка и Луганска народни републики обратно в Украйна.

„Нашите западни партньори изострят ситуацията, като доставят на Киев модерни смъртоносни оръжия, провеждат провокативни военни учения в Черно море и други региони в близост до нашите граници", заяви руският лидер.

"По отношение на Черно море това дори надхвърля определени граници, тъй като стратегически бомбардировачи, които носят много сериозни оръжия, летят само на двадесет километра от нашата държавна граница“, добави Путин.

„Наистина, ние постоянно изразяваме притесненията си по тези въпроси и говорим за червени линии, но разбира се, осъзнаваме, че нашите партньори са особени в смисъл, че имат много — меко казано — повърхностен подход към нашите предупреждения за червените линии", заключи още той.

Изострената реторика на Кремъл е придружена от това, което някои експерти смятат за първите признаци за нарастващата готовност на Русия да ескалира военния конфликт в Източна Украйна.

Майкъл Кофман, директор на Програмата за изследвания на Русия в Центъра за военноморски анализ и сътрудник в Института Кенан във Вашингтон, направи пряка връзка между масивното военно струпване на Русия по източните граници на Украйна по-рано тази година и неотдавнашната руска военна активност в същия регион.

„Това всъщност не са две различни и различни събития“, обясни Кофман на събитие на Център за национални интереси в петък.

"Те са една поредица от събития, които се развиват от самото начало на годината", добавя той.

Движенията на Русия, отбелязва Кофман, са извън цикъла и не се основават на някакви конкретни военни заплахи, идващи от Киев. Той отхвърли обяснението, често цитирано по време на предишни избухвания на насилието в Източна Украйна, че Москва просто се опитва да възпре Киев да организира военна офанзива срещу подкрепяни от Русия сепаратисти в региона на Донбас.

По-скоро, отбелязва Кофман, тези движения са част от по-широка тенденция в руското стратегическо мислене относно конфликта в Украйна и отношенията на Киев със Запада. Кофман поясни, че пълномащабна руска инвазия в Украйна не изглежда неизбежна, но добави, че „нещо може да се случи през следващите месеци“, тъй като руските военни части продължават да се задържат в региона.

„Изглежда, че в течение на годината на руските военни е било казано да се подготвят за мащабни военни действия с Украйна – да се позиционират така, че да могат да изпълнят този тип непредвидени ситуации", твърди той.

„Не мисля, че руснаците блъфират, когато предполагат, че са готови да воюват заради ситуацията, която виждат в Украйна", смята Джордж Бийби, вицепрезидент и директор на изследванията в Центъра за национални интереси.

„Те го доказаха и преди и внедриха военните средства, за да могат да направят това“, добавя той.

Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания и старши преподавател във Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет в Русия, тълкува речта на Путин като „послание“ към НАТО, ЕС и Съединените щати.

Кремъл, по мнението на Суслов, е дълбоко недоволен от това, което вижда като готовност на Запада да се отдаде на стремежа на украинския президент Владимир Зеленски да преразгледа споразуменията от Минск или да „саботира“ изцяло тяхното прилагане. Суслов добавя, че Москва вижда западно-украинското военно сътрудничество като опит да се вкара "Украйна в НАТО през задната врата".

Путин и висши московски служители са все по-загрижени, че Украйна може едностранно да избере да бъде домакин на бази на НАТО/САЩ и друга военна инфраструктура, като поемат де факто ролята на държава-членка на НАТО, без да бъдат официално приети в алианса.

Суслов заяви, че бъдещето на Украйна и отношенията между САЩ и Русия зависят от това дали Путин и Байдън са в състояние да стигнат до „взаимно приемлив модус вивенди“ за Украйна – такъв, включващ в не малка част значително прекалибриране на западните политически и военни ангажименти към Киев в продължаващия му конфликт с Москва.

Въпреки че предупреждаваше за перспективата за открит военен конфликт, Путин призова руския външен министър Сергей Лавров да „настоява за сериозни дългосрочни гаранции за гарантиране на сигурността на Русия“ срещу източния фланг на НАТО.

„Не мисля, че руснаците всъщност искат да нахлуят в Украйна“, отбелязва Бийби.

„Те биха предпочели да намерят някакъв начин да постигнат разбирателство тук, което не изисква война", продължава той.
„Мисля, че това е разрешим проблем“, казва Бийби.

„Това е такъв [ проблем, с който САЩ] можем да се справим, ако проявим малко дипломатическа сръчност тук, смесвайки решителност и готовност да се опитаме да намерим изход от потенциален капан, в който може да бъдем хванати [в] тук", заключва той.