Председателят на грузинския парламент Шалва Папуашвили написа в публикация във “Фейсбук“, че е подписал закона за „семейните ценности“, ограничаващ правата на ЛГБТ общността, предаде Ройтерс.

Това се случва само няколко седмици преди парламентарните избори, чийто залог за бъдещето на страната е голям.

Депутатите от управляващата партия „Грузинска мечта“ миналия месец одобриха закона, който забранява смяна на пола, който може да направи незаконни гей парадите, както и развяването на знамето с цветовете на дъгата, отъждествявано с каузата на ЛГБТ общността.

Според партията законът също така е необходим, за да защити Грузинската православна църква от външно влияние.

Президентката на Грузия Саломе Зурабишвили, която е виден критик на управляващата партия, отказа да обнародва закона. „Грузинска мечта“ и съюзниците ѝ в парламента разполагаха с достатъчно депутати, за да преодолеят опозицията ѝ.

В Грузия президентството има по-ограничени правомощия за разлика от парламента, който има по-широки възможности, включително правото да обнародва окончателно приетите закони.

Председателят на парламента Шалва Папуашвили заяви в социалните мрежи, че законът не отразява актуални, временни или променящи се идеи и идеологии, а се основава на здравия разум, историческия опит и вековните християнски, грузински и европейски ценности.

ЛГБТ активистите в Грузия казват, че законът е опит на „Грузинска мечта“ да увеличи подкрепата си сред консервативните избиратели преди изборите на 26 октомври, когато тя ще се опита да спечели безпрецедентния в историята четвърти мандат.

Някои западни страни разкритикуваха закона, определяйки го като „завой към авторитаризъм и  като подравняване с Русия“ в една държава, която гледаше на Запад след разпада на СССР.

Социологическите проучвания показаха, че „Грузинска мечта“ остава най-популярната партия в страната срещу разпокъсаната опозиция, въпреки че губи гласоподаватели в сравнение с 2020 г., когато спечели близо 50% от гласовете и почти пълно мнозинство в парламента.

„Грузинска мечта“, която беше създадена от най-богатия човек в Грузия, гласува и закон, който изисква организации, които получават финансиране от чужбина да се регистрират като чуждестранни агенти. Опонентите на управляващата партия твърдят, че законът е по модел на руското законодателство, създадено с цел да се инкриминира инакомислието.

Отношенията с Москва от десетилетия хвърлят сянка върху политиката в Грузия, която е кандидат за присъединяване в НАТО и ЕС.

Москва подкрепя сепаратистите в два етнически региона, които се откъснаха от управлението на Тбилиси по време на войните през 90-те години на миналия век, а през 2008 г. руските сили победиха Грузия в кратка война.

„Грузинска мечта“ твърди, че нейните опоненти биха довели до връщане към войната, и обяви, че ще се стреми към по-стабилни отношения с Русия.