Лондон и Париж се првърнаха в локации на европейски дипломатически консултации тази седмица. Какво се знае за конфиденциалния план на Париж и Лондон за гаранциите за сигурност за Украйна?

И откъде конкретно ще дойдат парите, които Европа смята да инвестира в отбраната си, за да е независима?

Шефовете на отбраната на 34 държави се събират в Париж. Съдържанието на срещата обаче остава конфиденциално. Министрите на отбраната на четирите европейски държави с най-големи армии – Франция, Германия, Италия и Полша, плюс Великобритания, също събрани в Париж. 

Неофициално обаче изтичат детайли за френско-британския План за гаранциите за сигурност за Украйна и за евентуални мироопазващи сили на терен след спиране на огъня: между 20 и 30 хиляди души по суша, както и наблюдение по въздух и вода за спазването на примирието.

Как би изглеждала общата отбрана на Европа?

27-те държави членки на ЕС одобриха единодушно плана на Брюксел „Превъоръжи Европа“ и амбицията за мобилизиране на безпрецедентната сума от 800 милиарда евро за превръщането на европейската отбрана в независима от Съединените щати.

Въпреки това обаче Европа е поставена пред изключително трудни избори. Заяви го лично председателката на ЕК тази седмица пред европейските депутати.

„Часът на истината не е само за Украйна. Той е за цяла Европа и за сигурността на континента. Путин многократно е показвал, че е враждебен съсед. На него не може да се вярва.

Единственото, което можем да направим, е да го възпираме. Военният комплекс на Русия е по-голям от нашия. Ако погледнем военните разходи в абсолютно изражение, Кремъл харчи повече, отколкото цяла Европа. Европейското производство все още е по-ниско. А спектърът от заплахи, пред които сме изправени, нараства всеки ден“, каза Урсула фон дер Лайен.

Как конкретно може да стане това и от кого зависи?

Строгите регламенти за оръжейните производители спешно трябва да бъдат олекотени.

Настояването идва от министрите на отбраната на четирите най-силни във военно отношение държави в Европа – Франция, Германия, Италия и Полша, както и на Великобритания, след срещата им в Париж миналата сряда. Искането недвусмислено е отправено към ЕК.

Тя пък вече работи по намирането на 800-те милиарда евро.

650 милиарда от тях се очакват да дойдат от националните бюджети, заради повишени разходи за отбрана. Комисията ще заеме останалите 150 милиарда, които след това при най-добри условия ще даде също под формата на заеми на държавите членки.

А тези, които желаят да отидат още по-далеч, имат възможност на пренасочат неизразходвани средства от кохезионните фондове. Но това е само на доброволен принцип.

Картите са сложени на масата и сега е ред на държавите членки да решат кой как участва. Няма да чакаме дълго – идният четвъртък започва нова среща на върха на европейските лидери. За какво ще си говорят – за обща отбрана, разбира се.