Къмпингарите са особено общество, което в последните години събира нови и нови почитатели у нас. С отваряне на границите към Гърция броят на този тип туристи рязко скочи. Близо е, хубаво и в много отношения по-евтино от нас, разкрива в репортаж "Марица".

А и куп традиционни български места за къмпингуване бяха презастроени. Кемперът или караваната е отличен вариант за почивка, но истинските фенове на къмпинга са фенове на палатката.

Жоро е професионален фотограф, който от години почива само на къмпинг в Гърция. Бил е на Тасос, обикалял е Халкидики. Спира си на  Валти, където отсяда години наред. Отскоро го сменя с Аликес на остров Амуляни.

Отлични примери за два класически къмпинга. Не като популярните Талата в Каламици или Арменистис, където лъха на хотелски комфорт, а човек може да си наеме бунгала, къщички и какво ли не.

Георги е готов със съвети за едно по-дълго, приятно и доста по-евтино от хотелите изкарване на море в Гърция, само на 400-450 километра, ако тръгвате от София или Пловдив.

Започваме от самата палатка, която зависи от дълбочината на джоба ви. Може да се сдобиете с нещо прилично за двама души и срещу 100 лева. За Жоро е по-удачно да дадете 500, защото ще ви издържи няколко сезона и съответно изплати.

Георги ходи с половинката си, но въпреки това е купил 4-местна палатка. 4,5 на 3 метра, висока е два, отнема поне два часа да бъде разпъната.

„Къмпинг оборудването в последните години се разви страшно бързо, има всичко, за което може да се сетиш. Соларни панели, душове, на практика не ти трябва и ток, а само вода“, за да изкараш почивката“, споделя фотографът.

В къмпинг Аликес дори ти спестяват усилия. На всяка палатка се полага маса с два стола напълно безплатно

Нощувката му излиза към 20 евро - такса за палатка, за всеки човек,  електричество. Носи си един котлон и кафе машина.

„В началото гърците даваха примерно бонус фрапета, ако резервираш 10 нощувки. Явно този бизнес се разви страхотно по Халкидики, защото вече масово за 10 нощувки има една безплатна. Конкуренция!“

Дали в Аликес, дали във Валти, къмпингарите са абсолютно еднакви - добронамерени и задружни. „Никой не си прибира въглищата от барбекюто, а ги оставя отдолу. Ползва ги следващият.

В Аликес има общи хладилници. Всеки си оставя храната в тях и никой не пипа чуждата. Това с кражбата е нещо непознато. Никога не се прибира багаж от плажа. Даже веднъж във Валти си оставих портфейла на масичката пред палатката и отидох на плаж. Присетих се за него чак на обяд, когато огладнях.

Връщам се - портфейлът там. Казах си: хубаво, но парите са изчезнали. Бъркам, всичко беше вътре до стотинка“, дава пример Георги.

Подкрепям го с две ръце за плажа Аликес, където бях няколко пъти от сутрин до вечер. Дори когато се прибирахме за обяд и почивка, никога, ама никога не взимахме нищо с нас освен парите. Дюшеци, очила, хавлии, раници. Всичко ни очакваше непокътнато.

Жоро съветва мераклиите за къмпинг да отидат в Гърция в края на юни - началото на юли. Или през септември. „Септември е жестоко! Някак меко, приятно, спокойно. Само дните са по-къси. Затова при възможност ходете и през двата периода“, шегува се той. Август е страшна жега, а и навалица. Не и по вкуса на Георги.

Изхранването? Никакъв проблем. Собственикът на Валти държи винаги 2-3 колелета за нуждите на гостите - напълно безплатно. С тях отиваш до съседното селце и пазаруваш. В Аликес има магазин в къмпинга, който обаче отваря по-късно през сезона. Селото Амуляни  е на 15 мин. пеша.

„В самото Амуляни например има рибарски и месарски магазин.

Вадят рибата пред теб, чистят и осоляват, слагат подправки, в зависимост дали искаш да я пържиш, или печеш на скара

Същото е с другото месо - прясно и вкусно.

Рибата тон във Валти излизаше около 5 евро на човек, говоря за количество, което ще нахрани и по-ящните. Ципурата е 8 евро килото за такава от ферма и 20 евро за дива, току-що уловена.

Няма какво да се лъжем, разликата е огромна. Дивата ципура буквално ти се топи в устата, като памук е. Осоляват и просто я хвърляме на барбекюто“, разказва фотографът.

Най-евтин рибен вариант е гавросът (б.а. - хамсия). 5 евро е изчистен килограм на магазина. Много вкусен, а подобно количество двама души ще ядат ден-ден и половина. „Аликес има един проблем - липсата на лед.

Всеки път забравям да си купя машинка за лед. В къмпинга струва 3 евро огромен плик. Хубаво, ама ако сте компания. За двама души е много. Във Валти няма подобни проблеми, защото всяка палатка получава безплатен хладилник“, предупреждава Георги.

Обядът на къмпингаря обикновено е по-лек - таратор, диня. Тараторът втрещява гърците, тъй като е нещо като течен вариант на тяхното  дзадзики.

Често местните решават проблема с прехраната, като идват на крака. Сутрин предлагат пресни глезотии от пекарните, на обяд и вечер обикалят с уловени от тях риби, октоподи, калмари.

Собствениците знаят как да те задържат години наред.

„Този във Валти редовно опъва огромна маса на входа - салати, мезета, литри домашно ципуро в стъклена бутилка. Отивайки на плаж, се черпиш. Готини жестове“, разказва Георги.

Естествено, винаги има и таверна. Ако те мързи да печеш, винаги може да хапнеш. „Аз задължително разнообразявам с гръцка мусака. 6-7 евро е, огромна порция, с много кайма“, разказва фотографът.

„Във Валти има доста хора извън балканците - чехи, словаци и много, много италианци. Италианците обичат страшно Гърция“, свидетелства Георги. И то Халкидики, а не любимите им Корфу или Закинтос, техни бивши територии (на венецианците, за да не съберем хейт от историците).

Често се заформят интернационални купони. Извади ли комшията стек бира, винаги ще подхвърли един кен към теб.

В 23,00 часа обаче по правило настъпва тишина, и то без да се налагат разправии.

„Къмпингът е любимо място и на доста млади хора от Солун. Оставят жената и детето там за цялото лято.

Идват в петък след работа, буквално се размазват от кеф и се прибират обратно неделя.

През останалото време жените и децата са сами“, разказва още Георги.

Случвал е периоди, в които са само българи. Всичко е късмет, като с бурите. Често в края на юни - началото на юли има бедствия. Кратки, но способни да объркат почивката - да обърнат палатката, да я наводнят. Знаем ги от новините.

За плажа и морето на двете места няма какво да се говори - чист пясък, прозрачно море, безплатно. Факт! И за Валти, и за Аликес се подписвам под думите на Жоро!  

Чистотата в тоалетни и бани е феноменална навсякъде, мие се и дезинфекцира по 4-5 пъти на ден. „Осветено е по алеите. В самите бани мивките са разделени - за риба, за миене на чинии, за бръснене - всичко е предвидено“, обяснява Жоро.

Достъпът за палаткаджиите до санитарните помещения е свободен. Иначе на Аликес например хората с кемпери и каравани от първите линии имат чип карти за отделни бани и тоалетни.

Притеснителното е, че първата линия в къмпинга на Амуляни за кемпер или каравана струва 1980 евро годишно. В най-популярния роден къмпинг същата позиция излиза 6000 лева. Спираме дотук!

Раят в Закинтос: четири семейства и един плаж.

Христо също е запален къмпингар. От години обикаля Гърция със съпругата, двете деца и палатка. Бил е на къмпинг в Самотраки, Лефкада, Крит, Корфу, а сега го откриваме на Закинтос.

„Казва се „Парадайз“, къмпингът, в момента е празен. Пътуваме с приятелско семейство с деца. Освен нас има едни българи с кемпер и възрастни италианци с кемпер. Интересното е, че са от Ломбардия, огнището на коронавируса, но не се впечатляват особено от темата. Чакат и децата им да пристигнат. Иначе обикалят с кемпера. Любимият им остров е Итака, но той става повече за разходка“, разправя Ицо.

В момента на Закинтос е пълно с италианци (както обяснихме, смятат го за тяхна бивша територия). Има малко румънци, още по-малко българи. „Като цяло обаче е празно, нищо, че фериботът беше препълнен.

Май още не са пристигнали любителите на купоните от Англия и Германия. Те са основни туристи по някои от курортите тук. Ако седнем в таверна, има клиенти на не повече от 3 маси. Нашият плаж не е нищо особено, но пък сме само 4 семейства. Гледаме и да обикаляме“, разказва Христо.

Семейството му плаща по 28 евро за всичко.  „В баните на къмпинга ме хваща срам понякога, че са по-лъснати от моята. Тези хора си трошат краката и по цял ден бършат. Така е било навсякъде по къмпингите им, където съм отсядал“, продължава мъжът.

И се сеща за куриозното летуване на Самотраки. Отива в къмпинг в началото на юни. Официално не е отворено, но приютява две български фамилии и група гръцки хипари. Понеже официално не е отворено, не искат и стотинка за настаняване. Ходи ги разбери!

Христо и неговите приятели предпочитат да пробват местните таверни в Закинтос и са доволни. Винаги плащат около 100 евро за цялата компания (8 души). „Не се лишаваме от нищо. Узо или ципуро за старт, гръцка салата, риби, винце. Естествено, десертите са комплимент“, разказа събеседникът ни.

И се присеща, че в Крит ципурото се давало без пари накрая като комплимент. Българите опитали да обяснят да им го дадат на старта със салатата. Местните изпълнили желанието им. Но пусти му навик. Накрая пак донесли ципуро като комплимент.

Христо преминава ден преди PCR тестовете да станат задължителни. Гърците обявяват, че ще проверяват на случаен принцип само туристи, чийто код започва с 13. Приятелското семейство е с такива номера. Проверяват само дамата, но тестът е отрицателен.

„Понеже се провали планираната отдавна почивка в Италия, и реагирахме бързо за Закинтос, та видяхме зор с резервациите. От няколко запитвания само два къмпинга ни отговориха. Но всичко е окей“, признава Христо, който явно е сред щастливците, потеглили към Гърция това лято.

Колкото и да носите хипито в себе си, грехота е да отидете в Гърция и да не опитате поне 2-3 пъти класическа таверна на брега на морето. Съвет - вижте къде си пият ракията (ципурото) местните. Избягвайте заведения, разположени в центъра на някой топ популярен маршрут.

Аз досега съм бил разочарован само веднъж в Гърция - от подобна таверна, заела стратегическо място в Палеокастрица, където туристите гонят по брой рибите.

Възможно ли е двама възрастни с две деца да се вместят в петдесетина евро, като ядат на корем чиста и хубава храна? Да!

Със сядането получавате хляб и минерална вода. Класическият старт е бутилка 200 грама ципуро или узо, което върви срещу 6-6,50 евро. Допълнете го с една гръцка салата на същата цена и дзадзики за 3,50 евро. Казвам една салата, защото в повечето таверни стига за двама.

Ако сте повече от едно семейство, собственикът ще долети с бонус мезе за узото. Я скумрия, я чиния с дребни рибки, кашкавалчета, сиренца, чушлета.

Основната поръчка продължава с още една голяма вода (1,50 евро), кана бяло вино (5 евро), пресни пържени калмари (8 евро), гаврос (7 евро). За децата тройка кебапчета с гарнитура картофи или ориз (7-8 евро), бургер - огромно кюфте с гарнитура, може и в питка, може и като порция, срещу 7 евро. Повярвайте, ако детето ви не е гладен тийнейджър, не може да се справи с кебапчетата, които приличат повече на кебапите и са ужасно вкусни. Просто няма химия.

Десертът, разбира се, е бонус. Шоколадови кексчета, реване или плодове.

Като се тегли чертата, сметката излиза 52-53 евро. Повярвайте, със сигурност няма да успеете да погълнете всичко!

Разбира се, прясната риба или октопод ще ви струват повече. Пресни в момента са дивата ципура (12 евро за 100 грама), фагри струва двойно по-евтино. Порция октопод е 12 евро, но е феноменален!

Ставаш Робинзон срещу 50 евро

Особено популярни сред туристите в Гърция са малки лодки, които се дават под наем на ден срещу 50 евро. Отделно се плаща горивото. Тяхната мощност не изисква лиценз за управление, побират 4 души.

„Курсът“ за капитан се провежда в рамките на две-три минути. Как се дава „напред“, „назад“, пускане на котва. Най-сложното е да пуснеш двигателя във водата. Фасулска работа.

И Халкидики, а и особено Йонинските острови са пълни с диви местенца, достъпни само по море. Някои от тях са на необитаеми островчета, до други просто няма път. Хвърляш котва, и кеф - плажчето е само за теб.

Ако не ти се носи храна и вода, гърците глезят туристи с кантини и кръчмета, хвърлени в нищото. Спираш лодката пред тях, хапваш, пийваш, удряш един плаж и отново потегляш.

Половин резервоар гориво стига за нормално плаване и ще те таксуват с още 20-25 евро.

Разбира се, за компании с 3-4 лодки цените падат до 40 евро заради задължителната отстъпка.

Интересна случка от къмпинг Валти си спомня фотографът Георги. Едната почивка приключва със сериозен излишък на продукти. „Събрах всичко в една голяма торба. Помня, че имах цяло веро плюс някакви опаковки със захар ли, нахут ли, не съм сигурен. Дадох я на майката на собственика“, продължава събеседникът ни.

На другата година се връща във Валти. Каква изненада! Още на вратата бабата го чака с прегръдки. Носи му кафе и огромна чиния със сладки. После всеки ден заделя една чиния от ястието, което готви за своята фамилия. Жест заради жеста, направен от българина. Това казва всичко!