Хаос във Венецуела, след като американските военни заловиха президента на страната Николас Мадуро. 24 часа след като страната остана без държавен глава се появиха претенции за лидерство от различни посоки, което поражда опасения, че богатата на петрол държава може да потъне в продължителна нестабилност или дори граждански конфликт.
Вицепрезидентът Делси Родригес пое временно президентските функции, тя настоя за „незабавното освобождаване“ на Мадуро и подчерта, че той остава „единственият президент на Венецуела“.
Президентът Доналд Тръмп заяви, че Родригес е казала на държавния секретар Марко Рубио, че ще сътрудничи на Вашингтон, но публичните ѝ изявления показаха обратното. „Ние никога няма да бъдем колония на която и да е държава“, заяви Родригес по държавната телевизия в събота.
Американският президент Доналд Тръмп не подкрепи начело на страната да застане опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо, носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. и която според опозиционни данни е спечелила изборите във Венецуела през 2024 г.
Той добави, че тя няма нужната „подкрепа“ и „уважение“, за да управлява. „Тя е много приятна жена, но няма уважението“, каза Тръмп на пресконференция.
Опозицията в Каракас е категорична, че Едмундо Гонсалес Урутия, който е в изгнание в Испания от септември 2024 г., е легитимно избраният президент на Венецуела. Мачадо призова армията да признае Гонсалес и го насърчи „незабавно“ да поеме властта. Тръмп обаче заяви, че не е готов да се ангажира с подкрепа за конкретен лидер и обеща единствено, че администрацията му ще остане „много ангажирана“ с развитието във Венецуела.
Експерти предупреждават за няколко опасни сценария. Стратегическа оценка, разгледана от редица медии, заключава, че общата вероятност САЩ да постигнат целите си в рамките на пет години е едва 15–25%, като това би изисквало над 50 000 военнослужещи и инвестиции за повече от 100 милиарда долара.
Анализът предупреждава, че около 100 000 въоръжени „колективос“ - проправителствени паравоенни формирования, действащи като квартални власти - „няма да изчезнат след падането на Мадуро“.
Националната освободителна армия (ELN), колумбийска партизанска групировка с хиляди бойци, действаща на територията на Венецуела, е „поела ангажимент да насочи огъня си срещу всякакви чуждестранни сили, които пристигнат“.
Колумбия мобилизира силите си за сигурност по границата в събота в очакване на евентуален масов приток на бежанци. Страната вече приема близо 3 милиона от приблизително 8-те милиона венецуелци, напуснали родината си от 2014 г. насам. „Съществува реална вероятност от краткосрочно предпазно принудително разселване, особено ако възникнат нестабилност, ответни действия или вакуум на властта“, заяви Хуан Карлос Вилория, лидер на венецуелската общност в Колумбия.
Експерти по сигурността предупредиха също, че ELN може да отвърне, като атакува западни интереси в Колумбия. Колумбийското правителство разположи сили за защита на посолства и критична инфраструктура.
Няколко демократи и част от републиканците в САЩ направиха паралели с Ирак и Афганистан, където американски военни операции доведоха до продължителни конфликти и опити за изграждане на държавност. „Твърде много въпроси остават без отговор“, заяви лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис, който поиска доказателства, оправдаващи „това неразрешено използване на военна сила“. Сенаторът Тим Кейн каза пред NPR, че Тръмп е заобиколил конституционните изисквания за одобрение от Конгреса.
В събота Тръмп настоя, че американски петролни компании ще възстановят инфраструктурата на Венецуела и че приходите от продажбата на петрол ще компенсират разходите на САЩ. Той обаче не представи подробен план за прехода, освен заявлението, че САЩ ще „управляват страната дотогава, докато не може да се осъществи безопасен, правилен и разумен преход“.
