Работният ден в министерството започваше винаги по един и същи начин – към 8,30 ч. се започва с пиене на кафе, което продължава по един час, като през това време оживено се разговаря за какво ли не, разказва Йосип О., който е бил държавен служител две години, пише хърватският вестник “Ютарни лист”.
Йосип живее в Загреб. Завършил е Икономическия факултет, започва работа в министерство, а за две години завършва следдипломна квалификация във Факултета по политически науки. За всичките си изпити той се подготвя, докато е на работа. Казва, че е имал много време. В държавното управление има много хора, които работят старателно и предано, но разказът на Йосип нагледно показва как правителствени служители в отдел, в който има много служители, може да получават заплата, без да работят нищо, пише изданието.
След първото кафе, което не успява да събуди никого, се връщаш в канцеларията, продължава разказа си Йосип. Никой нищо не те пита, сядаш си и се заемаш с всички възможни вестници. Малко след 10 часа почваш да правиш уж нещо, премествайки папките по бюрото си. За това не ти трябва голяма концентрация и междувременно говориш по телефона с родителите, приятелите. Става 11 часа – заседание на отдела, на което до 12 ч. са обсъждат сравнително неважни неща - политика, уволнения, клюки. След един час се започва по темата на заседанието. “За да вземем някакво решение, ни трябват поне пет-шест такива заседания”, казва Йосип. Малко след 12 часа идва време за обяда. Няма такъв проект, заради който някой ще закъснее за обяд или не дай Боже, ще го пропусне, е саркастичен Йосип.

След това се връщаш в канцеларията, където те чака молба от някакво юридическо лице, на която трябва да отговориш. Тъй като има случаи, отнасящи се до много други държавни управления /като неизбежното данъчно управление/, разпращаш молбата на сто места. Чакаш отговор със седмици. Когато дойде, гледаш какво ще включиш в окончателното си решение.
“При това нищо не става по e-mail-а. Действа само добрата стара поща. Когато съставиш отговора, го носиш на шефа и когато той го одобри, го принтираш на бланка на министерството. Отново отиваш при шефа с два такива екземпляра, за да парафира той своя. Ясно е, че ако шефът го няма, не се прави нищо”, описва Йосип процедурата.
След като шефът прегледа нещата, всичко се носи на директора на управлението или министъра за окончателен подпис и едва след тяхното одобрение носиш нещата в деловодството. “От момента, в който си съставил отговора, до момента, когато той излиза от сградата, минава една седмица, нещо, което в частния бизнес ще отнеме няколко часа”, сравнява Йосип.
Заедно с него в отдела са работели 20 души, като цялата работа е можела да се свърши от 7-8 души. “Не е за вярване, но имаше хора, които по цял ден не правеха нищо. Обаждат се по телефона. Свалят от интернет теми за децата си. Нещо лично си копират. Четат любовни романи”, усмихва се Йосип. Макар че се описва като енергичен човек, признава, че дневно е работел ефективно по три часа.
Независимо кой е на власт, атмосферата е абсолютно еднаква. Всичко се променя, само манталитетът на държавния служител остава същият, заключава Йосип, който вече работи в частна компания.
“Ютарни лист” посочва, че около 65 000 са държавните служители в министерствата, агенциите и институтите в Хърватия. Работното им време е 8 часа, за работа в извънработно време се плаща отделно, половинчасовата почивка за обяд е задължителна, по изключение се работи през уикендите. Няколко бивши министри казват за вестника, че в държавното управление 10 % теглят всичко, 30-40 % работят, а останалите – нищо. /БЛИЦ