По време на Втората световна война американски физици и инженери започват надпревара във въоръжаването с нацистка Германия за разработването на първата атомна бомба.

Техните тайни дейности, продължили от 1942 до 1945 г., са известни като проекта „Манхатън“. Той довежда до създаването на ядрени оръжия, включително двете атомни бомби, хвърлени върху японските градове Хирошима и Нагасаки.

Проектът „Манхатън“ е кръстен на Колумбийския университет в Манхатън, Ню Йорк, едно от първите места за атомни изследвания в Щатите. В хода на проекта американските военни се обединяват с най-добрите умове в научната общност.

Военните операции са ръководени от бригаден генерал Лесли Р. Гроувс, а Дж. Робърт Опенхаймер е научен директор. Америка харчи повече от два милиарда долара за изпълнението на проекта само за 4 години.

През 1938 г. немски учени откриват реакция на делене, при която ядрото на атома се разделя на две равни части. Тази реакция освобождава неутрони, които разделят още повече атоми, причинявайки верижна реакция. Тъй като огромни количества енергия се освобождават само за милионни от секундата, се смята, че деленето може да предизвика експлозивна верижна реакция с колосална сила в уранова бомба.

Заради войната, редица учени емигрират от Европа в Съединените щати и носят със себе си новини за това откритие. През 1939 г. Лео Силард и други американски и наскоро емигрирали учени се опитват да предупредят правителството на САЩ за тази нова опасност, но не получат отговор.

Силард се свързва и се среща с Алберт Айнщайн, един от най-известните учени на времето. Той е убеден пацифист и в началото не иска да се намесва в правителството.

Знае, че ще бъде помолен да работи върху създаването на оръжие, което може да убие милиони хора. Но ученият е повлиян от страховете, че Германия първа ще разработи бомбата.

На 2 август 1939 г. Айнщайн пише писмо до президента Рузвелт. Той очертава както потенциалните употреби на атомната бомба, така и възможностите за подпомагане на американски учени в техните изследвания. В отговор, президентът Рузвелт създава Консултативния комитет по урана през октомври 1939 г.

Правителството на САЩ отпуска 6000 долара за закупуване на графит и уранов оксид за научни изследвания. Но въпреки усилията, напредъкът е бавен... докато съдбовно събитие не създава заплахата от война на американския бряг.

На 7 декември 1941 г. японската армия бомбардира Пърл Харбър, Хавай, щабът на Тихоокеанския флот на САЩ. В отговор Съединените щати обявяват война на Япония на следващия ден и официално влизат във Втората световна война. Сега вече президентът Рузвелт е готов да подкрепи сериозно усилията на САЩ да създадат атомна бомба.

На 2 декември 1942 г. в Чикагския университет Енрико Ферми създава първата успешна верижна реакция, при която атомите се разделят в контролирана среда. Това постижение дава надежда, че атомната бомба скоро ще стане възможна. Но колкото повече напредват изследванията, толкова по-опасно и трудно става изпълнението на проекта „Манхатън“.

Учените се нуждаят от изолирана лаборатория, далеч от населението. През 1942 г. Опенхаймер предлага отдалечения район на Лос Аламос, Ню Мексико и строителството започва.

Тъй като това е първият път, когато е тествано оръжие с безпрецедентна мощност, много учени са загрижени - докато едни се страхуват, че експлозията ще е твърде малка, други се притесняват, че може да доведе до "края на света". Никой не знае какво да очаква. В 5:30 сутринта на 16 юли 1945 г. учени, военни и техници слагат специални очила, за да наблюдават зората на атомната ера. Бомбата е взривена.

Ослепително ярката светкавица е последвана от гореща и ударна вълна с колосална сила, оставяйки облак с форма на гъба на мястото на експлозията, който се простира на 12 км. в атмосферата. Хиляди метри заобикалящ пустинен пясък се превръщат в лъскаво, радиоактивно нефритенозелено стъкло. Тестовете са успешни.

Учените, създали бомбата са изумени. Физикът Изидор Раби изразява загриженост, че човечеството се е превърнало в заплаха за целия живот на планетата и е нарушило баланса в природата. Изпитанието напомня на Опенхаймер за един ред от Бхагавад Гита: „Сега съм станал смърт, разрушител на светове.“ Директорът на тестовете Кен Бейнбридж казва на Опенхаймер:

„След това, всички сме кучи синове.“ Някои от изследователите подписват петиция, че създаденото от тях ужасно оръжие не трябва да се пуска в света, но всичките им протести са игнорирани.

На 6 август 1945 г. бомбардировач Boeing B-29 хвърля уранова бомба "Baby" (наречена така поради малкия си размер) над Хирошима, Япония. Робърт Луис, втори пилот на бомбардировач B-29, пише в дневника си няколко минути по-късно: "Боже мой, какво направихме?" В 8:15 сутринта бомбата е хвърлена: „Baby“ избухва близо до моста на река Ота.

В 8:16 сутринта повече от 66 000 души, живеещи близо до епицентъра, вече са мъртви, а около 69 000 са ранени, повечето от тях обгорени или страдащи от лъчева болест, от която по-късно умират. Зоната на „пълното унищожение” е 2 км., а ударът от „силната експлозия” се усеща на разстояние 4 км. Изгаря всичко, което е лесно запалимо в радиус от 5 км., а пламтящият ад се вижда на разстояние до 6 км.

На 9 август 1945 г., след като Япония все още отказва да се предаде, е хвърлена втора бомба над град Нагасаки. Там умират повече от 39 000 души и са рани 25 000. Япония капитулира на 14 август 1945 г., слагайки край на Втората световна война.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук