Математикът проф. Николай Витанов направи анализ на войната в Украйна. Ето какво пише той в личния си фейсбук профил за ситуацията на 6 февруари:

Кратка информация за войната за 06 февруари 2023 г.

ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Във времена, когато аналитиците масово си губят разсъдъка (знаете за съединително – разлагателното свойство на парите) трябва все пак да останат няколко такива, които да могат трезво да преценяват ситуацията. А трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Да почваме. Най-напред за българската политика. Честванията на Гоце Делчев. Само две бележки тук. Къде е еврокомисарят по разширяването, който спеше в София та да пуснем тези от Северна Македония да преговарят. Ал-о-у-у-у-у, комисарят, гледаш ли какво става? Не, не гледа. Спинка си сладко в Брюксел и след време ще дотича да иска нови отстъпки от българска страна. Не е луд който спинка сладко върху два зелника в Брюскел, луд е който му позволява това, господа български политици.

Бележка номер две. Стана ли ви ясно, че това : Гаранция – Франция си е гола кука за наивници. Някой много искаше да го преизбират за президент и даваше какви ли не гаранции. Хиляда пъти ви написах, че доктрината е да намериш балъци, които да ти реализират интересите за собствена сметка. Е, външнополитическият успех е налице, момчето пак е президент, а балъците се веят на голата кука, наречена Гаранция- Франция. При това за собствена сметка. Чудя се, да пиша ли – Браво балъци или да не го пиша. Хайде няма да го пиша.

От двете бележки става ясно едно – българската политика по въпроса е балъшка. Хайде с думи диплометични - има още много какво да се желае. То си личи и от километри.

Сега за войната.

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната.

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкова, колкото да се изпълнява стратегията последният руснак да убие последния украинец в конвенционална война. Не се влива повече, че ще почне ядрена война. Всичко е добре изчислено. Знаете, винаги съм казвал, че американците могат да смятат добре. И аз съм учил по техните книжки.

Полза за народа наш? Експорта на оръжие е добър, икономиката минава задоволително през времето на висока инфлация. Туй за икономиката. Къде отиват парите от оръжието не е много ясно. Всъщност – ясно е – в няколко джоба, а джобовете на народа са си както винаги – повече празни, отколкото пълни. Вреда за народа наш? Светът се счупи на парчета, достъпът ни до парчета, различни от американското ще е затруднен. Както се пее в песента – вече свърши хубавото време и дъждът вали....

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Полза за народа наш? Русия е стабилна, войната продължава, експорта на оръжие ще е голям. Някои ще напълнят джобовете, може и някой данък да платят. Не че ще е много, но все ще е нещо. Вреда за народа наш?

Шаран-юрдеците, които крякат в подкрепа на Украйна не мислят, какво ще става с българското малцинство на териториите, преминали под руски контрол. Понеже ме критикувате, че не пиша нищо за българското малцинство в Украйна – да напиша. Крякащите в подкрепа на Украйна хич не ги интересува какво става с българското малцинство там, защото ако ги интересуваше, съвсем друга песен щяха да пеят. Защо така?

Теорема на Витанов: Юрдека не мисли. Юрдека кряка. Тонът за тази песен се задава отвъд локвата.

Отвъд коя локва, бе Витанов. Моля ви, се в света на юрдеците, всичко е голямо. Отвъд голямата локва значи.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Системата Таракан още не е минала в Таракан 2, тъй, че численият състав на украинската армия намалява. Гонките за връчване на призовки по украинските улици са ежедневие. Пушечно месо все още има, но загубите са такива, че има проблеми с попълването им. Този проблем се очаква да продължи и да се засили, защото месомелачките по фронтовете работят с добро темпо.

То се и вежда, че пушечното месо не достига. Просто е да се види – руснаците настъпват. Полза за народа наш? Не се вижда. Вреда за народа наш? Ами като свършат украинските войничета, могат да бъдат натирени чуждестранни войничета по фронтовете. Писах ви – червената линия е – никакви български войници на източния фронт. Източния фронт ви написах та да се сетите за цар Борис III.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Продължава постепенното разрушаване на украинската критична инфраструктура. Руската не е засегната. Очаква се концентрация на руските удари върху украинската прифронтова инфраструктура за де скове движението на украинските части. Очаква се продължаване на ударите върху украинската критична инфраструктура.

След енергийната инфраструктура ща започнат масивни удари и по транспортната инфраструктура и по производствената инфраструктура. Прост въпрос – как се печели война, когато инфраструктурата ти е разрушена, а тази на противника не е засегната? Мислете. Полза за народа наш? Ако успеем да вредим при възстановяването на каквото остане от Украйна, може и да има полза.

Чини ми се обаче, че тогава малкото българско магаренце ще бъде натаралянкано от големите братя, че се навира да яде от овеса, дето не е за него. Вреда за народа наш? - ами виждате, Еропейския съюз нямал пари за ограда по българската граница, щото си имал приоритети. И още – търговията се затормозява, което удря по печалбите, което удря по данъците, което удря по джоба на народа. Повече разходи, по малко приходи – това е войната.

Процес 5: Надпраговият удар. Няма такъв. Руската тактика е да свалят прага чрез разрушаване на украинската инфраструктура и чрез организация на месомелачки по фронтовете помнейки принципа на фон Молтке: Като няма армия, която да защитава територията, територията заминава. Западняците мъчат да държат прага висок чрез доставка на оръжие.

Критично за прага – броят на украинките войничета. Наблюдавате нали – за да държи прага относително висок, НАТО все повече затъва в този конфликт. Да видим как ще се стои под ядрения праг. Защото украинските войничета като тръгнат да свършват и баба Меца тръгне да преминава през прага или ще трябва да се спира войната или ще трябва да се официализира присъствието на натовски части в Украйна.

Полза за народа наш от липсата на надпрагов удар? Все още няма радиация, но какви ли пък полза е това. Вреда за народа наш? Войната продължава, а с нея и икономическите и другите трудности. Благосъстоянието спира да расте, че може и да почне да намалява. Ако това продължи, нещата ще избият и на по-горно, социално ниво.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Движението е бавно и е резултат от руско настъпление, което се признава и от украинския генерален щаб. Инициативата е при руснаците. Голям украински юруш няма. Логично – системата Таракан опапа резервите, точно както ви беше прогнозирано. Опитът за юруш при Сватово се обърна в катастрофа – фронтът и там тръгна да се мести в западна посока.

Полза за народа наш? Не се вижда. Вреда за народа наш? Продължаването на войната засилва трудностите, пък спечелените пари от продажба на оръжие не е ясно къде отиват. ? Българското малцинство в региона изпитва трудности и към това трябва да енасочена българската политика, докато големите атове се ритат.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Те са надъхвани, че може да спечелят войната и затова големите загуби старателно се крият. Загубите обаче вече трудно могат да се крият, то се вижда от лова на мъже по улиците на какъв хал са нещата.

Опитите на Запада да попълни недостига в украинските батальонни тактически групи се представят като огромна помощ. Не това не е огромна помощ. Това е добре изчислена помощ с цел отслабване на Русия колкото се може повече. Не се очаква да започнат масови безредици и в Украина. За вътрешна консумация, украинската пропагандна машина работи що годе добре.

Войната няма да свърши добре за Украйна. Въпросът е ние какво ще правим като свърши войната. Знаете въпроса, задаван от Бисмарк и от Витанов: каква ще е ползата за народа от тая война. Какви национални интереси ще бъдат реализирани? Как България да е по-силна след тази война и как на българския народ да му е по-добре, а не по-зле след войната? Доста съществени въпроси за решаване.

И трябва да се решават а не да се прикрива балъшината с крясъци, че Витанов бил русофил. С две думи за юрдеците: Витанов е бисмаркофил, доста опростенчески казано, но достатъчно, за да вледе в юрдешкото съзнание. Бисмарк казва: гледай си националния интерес. Точка. Няма никакви запетайки тук.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украйна. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му. И като пропагандата ни е балъшка, трябва да усилваме цензурата, нали така.

Друг подход трябва към пропагандата, а няма. Пропагандата трябва да се построи върху българските национални интереси. А те са – какви са ползите за народа от тази война. Ей върху това стройте пропагандата. И няма да ви се налага да засилвате цензурата.

Полза за народа от калпавата пропаганда: Няма. Само се замотват нещата и се засилват проруските настроения. Вреда за народа от калпавата пропаганда: няма насока, в която народът да върви, защото пропагандните балони гърмят непрекъснато и единственото, което народът вади като заключение е, че посоката е грешна. И не върви натам. Мнение на Витанов – балъщина. Хайде да го кажем с по-интелектуална думичка – аматьорщина. Че когато професор и специалист по математическа социална динамика говори за балъци, нещата явно не са цветя и рози и грухтяши розови прасенца, прелитащи над тях.

Но стига за това днес.

Караме нататък

Политологията –(Ден 93)

Продължаваме да обсъждаме политическия елит. Днес обсъждаме въпроса – каква е структурата на политическия елит. Методът ви е ясен – тичаме по ъглите, за да се погледнат нещата от различен ъгъл.

Най-напред тичаме към ъгъла, наречен вертикална структура на елита. От този ъгъл виждаме низш, среден и висш политически елит. Низшият политически елит е по места – политическите деятели от местен мащаб, дето има една приказка. Представете си три тенджери. На едната пише низш полетичеси елит, на другата пише – среден политически елит, а на третата пише висш политически елит. Средният политически елит – това са депутатите, областни управители, лидери на политически партии и движения?

Ами кои са тогава висшият политически елит? Това са тези, които взимат решенията, който са важни за цялата държава. Та в тенджерите има капчици и това са нашите персонажи и целта на всяка капчица е да попадне в третата тенджера и да поседи там някое време преди да се изпари. Тенджерите врат и капките подскачат из тях – политическият живот ври и кипи.

Капките се изпаряват – политическият живот на някои свършва. И нови капки идват. Всичко тече - нали така. От време на време някоя капчица успява да прескочи от тенджера едно в тенджера две, но това е рядкост. Рядкост е и прескачането от тенджера две в тенджера три. Ами как става прескачането? С лъжица, мойте хора, с лъжица. Някой държи лъжицата и може да прехвърля капчици от тенджера едно в тенджера две. И с капкомерче и от тенджера две в тенджера три. Значи капчицата трябва да следва

Правило на Витанов: Най-важното за една капчица е да знае кой държи лъжицата и капкомера.

Ама чакай, бе, Витанов, ти да не би да искаш да ни кажеш, че тука порции се разпределят и трябва да се знае, кой разпределя порциите. Ш-ш-ш-ш-т, че отиваме на цитат. Ама сте на прав път в мислите, де. И при формирането на вертикалната структура на политическия елит е важно кой държи лъжицата и капкомера и кой разпределя порциите. Забелязвате ли нежната подробност – тия, дето разпределят порциите не са в тенджерите. Може и да са били, но като докопаш лъжицата и капкомера, дето се казва, излизаш от тенджерите и ставаш човек. Ето на, описах ви еволюцията от капчица към човек.

Интересно е, а?

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 49)

... Приемащите срани все повече контролират както количеството, така и качеството на мигрантските потоци...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Който не контролира, държавата му бързо се превръща от повече или по-малко подредено място в подобие на тези държави, от които идват мигрантите.

Гледаме сего, какъв е бил и е контрола на мигрантските потоци. Първо ще почнем от САЩ, както си му е реда, после ще идем и при Канада, че там е много интересно и много можем да се поучим.

И тъй САЩ. Интереса клати феса и докато територията на тази страна се понапълни, се толерира миграция. Ама от къде – предимно от западна Европа. И още – докарват се работяги от Китай и роби от Африка. На туй да му кажем – доста контролирана миграция, макар и голяма като количество. След като територията се понапълва, почваме да залагаме на качеството. И изведнъж гледаме, че през 1952 г идва закон, според който предпочитани имигранти са тези, чиийто професии са нужни на САЩ, както и семействата на такива мигранти. О-о-о-о, ама те имали мигрантите право да ходят където си искат и да правят каквото си искат и всички са им длъжни! Цъ-цъ-ъ-ъ-ъ, некои прева имат само тези, чиито професии са нужни на страната. И коя ли страна ви цитирам? Ба-а-а-а-а, я гледай ти!

Но веселбата продължава. Десетина години и САЩ се понапълват в квалифицирани специалисти. Семействата на доста от тях обаче са в чужбина. Неудобно е някак. И бам – идва законът от 1965 г. Там квалифицираните специалисти вече са на трето място по предпочитание, а на първо са, познайте кои, де? Неженените синове и неомъжените дъшери на граждани на САЩ. А-ха-а-а-а! Равенство, братство, свобоо-о-о-да, боен за нас са завет! Ама, не са. Контрол, контрол му е майката батка! Контрол му е майката, како!

Стига ли ви? Е, стига ви. Ясно ли ви е сега, откъде произтича линията Витанов, която казва, че трябва да се контролира количеството и качеството на мигрантите, на които се позволява да останат в страната? Националният интерес, казва Витанов, тоест ползата за народа е стълбът, около който трябва да се греди политиката на България по отношение на мигрантите. Амчи, Витанов, сега ни кажи и за математика, ама не ни вади интеграли и демографски модели, ами кажи ей тъй, простичко, как да приемаме мигранти, че де сме на кяр? Лесна работа, мили мои, от утре почваме да обсъждаме канадската точкова система за приемане на мигранти.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук