Турският президент Реджеп Ердоган се противопостави на опитите за обединение на Албания, Македония и Косово като една албанска държава и се обяви за зачитане на териториалната цялост на страните на Балканите. В интервю пред албанския телевизионен канал Top Channel, публикувано в Анадолската агенция, той коментира ситуацията и изрази надежда, че предстоящите в края на седмицата парламентарни избори ще отключат нов по-силен период за Тирана, уточнява БГНЕС.

Запитан кого е имал предвид при предишното си твърдение, че има сили, поставили си за цел разделянето на Албания, Ердоган отказа да посочи имена, но уточни, че в приятелски разговори с албански политици въпросът винаги е бил поставян от тях. 

„В това отношение Турция е решена да подпомага Албания с всичко възможно – с политическа, военна, икономическа, търговска, културна и всевъзможна подкрепа. Защото според нас Албания е точка на солидарност и от особена важност за Балканите, поради това не трябва да допуснем шанса някой да навреди на единството и спокойствието в страната“, подчерта турският държавен глава. 

Той отбеляза, че не само в Албания, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, но и на целите Балкани съществуват паметници от културно-историческото наследство от времето на Османската империя, а Турция не желае да прекъсва братските връзки с тези страни, напротив, има интерес от укрепването им и от стабилността в тях. 

Колкото до опитите за обединение на Албания, Македония и Косово в една „Велика Албания“, Ердоган посочи, че за подобна идея дори не иска да мисли. 

„Категорично отхвърляме всякакви подобни опити и внушения за прекрояване на границите в този исторически момент, това е погрешно. Ние виждаме какво става до нас – в Близкия Изток, в Ирак, в Сирия. И не искаме същото да се случи и на Балканите, макар да сме наясно с наличието на подобни тънки сметки. Не трябва да допускаме това и ние специално зачитаме териториалната цялост на страните на Балканите. Животът трябва да продължи, като се сложи край на игрите в Македония, в Босна и Херцеговина, в Албания, в Сърбия“, подчерта той. 

По-нататък в интервюто Ердоган се спря на спънките пред Тирана по пътя й на присъединяване към ЕС /Албания получи статут на страна-кандидатка през юни 2014 г., бел. авт./ и като основен проблем посочи факта, че мюсюлманите са мнозинство в населението й. 

„Не можем да кроим гащи на неродено бебе, засега страната е само в процес на преговори, освен това Турция на този етап не е член на ЕС. А и не е много подходящо днес да коментираме този въпрос. Но трябва да подчертая, че съвместното съжителство на различните вероизповедания трябва да продължи, въпреки опитите на онези, които не могат да го преглътнат. Различията и многообразието са богатство и никой не следва да омаловажава този факт. От това ще спечелят и Албания, и Македония, и Косово, и Босна и Херцеговина. Но системата, установена в Босна и Херцеговина след Дейтънското споразумение, не оправда очакванията“, посочи още Ердоган. 

Запитан защо и в каква степен Турция подкрепя определени политически партии в отделните страни на Балканите, той отговори рязко, че е „много, много грозно да се говори по този начин“. 

„Съвсем друго е, че има партии, които споделят нашия светоглед. Това е валидно и за Европа. Вие смятате ли, че сега европейските държави не обменят и не изповядват еднакви ценности с много от партиите на Балканите, това е безспорен факт. По същия начин има такива, които искат да се възползват и да се учат от нашия политически възход и от опита ни в политиката. В интерес на истината, ние винаги им даваме интелектуално-идеологичека подкрепа. Това е обмен на опит и никой не следва да изпада в безпокойство. Турция не може да си позволи да се намесва в политическата конкуренция в отделните държави, смятаме такъв подход за неправилен. Но няма проблем в международното сътрудничество на политическите партии“, коментира Ердоган. 

Очаквано, той отрече данните за нарушения на човешките права след миналогодишния опит за преврат, като се аргументира с резултата от конституционния референдум: „Разпространяват се дезинформации, по които, за съжаление, Западът се подвежда. Това е кампания на ФЕТО /организацията на проповедника Фетхуллах Гюлен, обвинена за преврата, бел.авт./ и ние нямаме обяснение защо западните ни приятели я приемат. Кого ще подкрепите вие – партията, дошла на власт с избори, правителството й и президента й, или онези, които целят разделение на страната, които с преврат искат да завземат властта? Ще ме извиняват, обаче като говорим за демокрация, длъжни са да подкрепят правителство и президент, спечелили избори. А ако не ги подкрепят, значи не са искрени“.