"Индипендънт": Ако Турция избере Ердоган, ИД ще стане по-силна и бежанската криза ще се влоши

Но тези избори крият много повече рискове от това просто да решат кой ще управлява и кой не. Те ще решат дали бъдещето на Турция е война и кръвопролития или мир и стабилност. Турският президент просто трябва да си отиде, преди да поведе Турция към гибелта. През последното десетилетие страната не беше подмината от насилие и конфликти. Войните в Ирак и Сирия дестабилизираха региона като цяло.<br /> <br /> През последните години Анкара постигна значителен напредък с решаването на кюрдския въпрос и сложи край на конфликта с Кюрдската работническа партия (ПКК), конфликт, който взе десетки хиляди живота. Ограниченията на политическите и културни права на кюрдите също бяха облекчени. През март 2013 г. историческо мирно споразумение с ПКК предложи решение на конфликта. Но Ердоган обърна посоката, по която Турция беше поела и върна страната към насилието, невиждано от десетилетия. <br /> <br /> Силно критикуван за диктаторското си авторитарно управление и погазването на либералните и прогресивни ценности, Ердоган иска да промени турската конституция, за да си осигури повече правомощия като президент. Но за да направи това, той се нуждае от мнозинство, което загуби на изборите през юни, в голяма степен заради възхода на прокюрдската Народно-демократична партия (ХДП) и нейния харизматичен лидер Селахатин Демирташ, който се радва на широка подкрепа в турското общество - не само сред кюрдите. Демирташ борави с езика на толерантността и единството, докато Ердоган, откакто загуби мнозинството, се опитва да разедини народа. Само месец след като загуби мнозинството си той започна въздушни удари над ПКК, позволи на проправителствените маси да атакуват офиси на ХДП, магазини или друг бизнес на кюрдите. Тази отровна и опасна игра на &bdquo;разделяй и владей&rdquo; вече има трайни последици. <br /> <br /> През юли, след като Ердоган загуби мнозинството си, кюрдските студенти в Суруч бяха убити при терористична атака в близост до сирийската граница. Три месеца по-късно се случи и ужасяваща атака на мирен митинг в Анкара, при която загинаха повече от 100 души, а ранените са много повече. Политиката на Ердоган ще има последици за Европа и Запада като цяло. Победата над &bdquo;Ислямска държава&rdquo; изисква продължаването на политиката на ПКК срещу джихадистите в Сирия и Ирак, където те са спечелили безброй победи на бойното поле, а не гражданска война в турската държава, която може да стане факт, ако Партията на справедливостта и развитието спечели вота на 1 ноември.<br /> <br /> Западът трябва ясно да покаже на Ердоган, че политиката му започва да пречи. Това не означава просто да оказва натиск върху него, за да приеме умерена позиция, а давайки му ясно да разбере, че ПКК и ХДП са в центъра на усилията на Запада да победи &bdquo;Ислямска държава&rdquo;. Турският президент поддържа ембарго върху сирийския Кюрдистан, където кюрдските градове и градове като Кобане са били освободени от &bdquo;Ислямска държава&rdquo;, но се нуждаят от спешна хуманитарна помощ, която Турция продължава да блокира. Вдигането на това ембарго е от решаващо значение за справянето с бежанската криза. <br /> <br /> Хуманитарните кризи са следствие от политическа нестабилност и насилие. С други думи Ердоган пречи на военната кампания и директно подкопава усилията на Запада за справяне с продължаващата криза с имигрантите. Отчаяният човек е почти винаги най-опасният човек. Ердоган може да подтикне Турция към ръба, ако резултатите в неделя не му осигурят това, което иска. Западът, който в миналото беше в състояние да влияе до голяма степен на Турция, не бива да допуска това да се случи. По-просто казано &ndash; Ердоган трябва да бъде спрян, преди да стане прекалено късно.<br /> <br /> &nbsp;