"Позлатени скъперници“ или пазители на традицията? Британското кралско семейство е изправено пред нова вълна от остри критики относно своето богатство, пише "Телеграф".
На фона на икономическа несигурност в глобален мащаб, финансовите дела на „Фирмата“ отново са под лупа, а изводите на експертите са стряскащи: никой всъщност не знае колко точно пари на данъкоплатците потъват в кралските джобове.
Според разследване на RadarOnline.com, дебатът за обвитите в тайна парични потоци на Бъкингам се е засилил след нови разкрития за исторически сделки и сенчести финансови механизми. „Кралските финанси са толкова безумно мистериозни, сложни и потайни, че никой всъщност не знае колко получават от данъкоплатците – и точно това подхранва обвиненията в алчност“, споделя вътрешен източник, запознат със структурата на двореца.
Според критиците, финансовата рамка около монархията не е просто сложна. Тя е съзнателно изградена така, че да размива границите между публични средства и частно богатство. Чрез наслагване на различни доходи, данъчни облекчения и специални освобождавания, системата става непроницаема за външен одит.
В центъра на подновения скандал отново е принц Андрю (66 г.). Неговите финансови маневри, включително сделката за имението му в Уиндзор, повдигат сериозни въпроси за морала на кралските продажби.
-
Сделката: Андрю и бившата му съпруга Сара Фъргюсън продадоха дома си за 20 милиона долара на казахстанския олигарх Тимур Кулибаев.
-
Спорният момент: Цената беше с близо 4 милиона долара над пазарната, което породи съмнения за скрити услуги.
-
Реакцията: Тогавашният отговор на Андрю беше лаконичен: „На харизан кон зъбите не се гледат“.
Още по-притеснителни са изтеклите имейли, които предполагат, че принцът е споделял информация за „високостойностни търговски възможности“ в Афганистан с покойния си приятел и осъден педофил Джефри Епстийн. Това поставя под въпрос къде свършва общественият дълг и къде започва личният бизнес интерес.
Критиката към кралските разходи има дълга история. Още през 70-те години депутатът от Лейбъристката партия Уили Хамилтън нарича членовете на семейството „позлатени скъперници“.
Според него правителството и дворецът поддържат „димна завеса“, за да попречат на обществото да види истината. Дори покойната кралица Елизабет II не е била имунизирана срещу подобни обвинения. Писателят А. Н. Уилсън цитира случаи, в които кралски разходи за облекло по време на държавни визити са били прехвърляни като фактури към официалните домакини или посланици – ход, смятан за емблематичен за липсата на прозрачност.
И докато въпросите около прозрачността и морала остават без ясен отговор, напрежението около финансовата роля на монархията изглежда ще продължи да расте.
