Пещера в Турция се счита за порта за подземния свят повече от 2200 години. Дори древните римляни са я наричали порта към ада.

Става въпрос за пещера в град Хиераполис (територия на древна Фригия). В древни времена в нея са са принасяни жертви на животни, за да се почете Плутон (Бог на смъртта).

Жертвоприношенията са били публични и са гледани от всички желаещи хора. В същото време човекът, който е довеждал животни там, винаги е оставал жив.

Вътре пещерното пространство е изпълнено с гъста пара с висока концентрация на въглероден диоксид. Всяко животно, което е внасяно в пещерата, веднага умирало.

Пещерата се споменава и в писанията на древния историк Страбон, живял през 64-24 г. пр. н. е.

Находката била открита благодарение на масовата смърт на птици в района на пещерата, съобщава Scincealert.

Вулканологът Харди Пфанца е разказал, че такива концентрации на въглероден диоксид се появяват поради сеизмична активност под земята.

Учените са разбрали защо пещерата не е убивала хора. Работата е там, че парата е по-плътна и по-тежка от въздуха. Тя се утаява на 40 см от пода на арената. Именно на тази височина се намирала главата на повечето животни. Затова те я вдишвали и веднага умирали.

За хората обаче е било безопасно там, те просто вървяли през мъглата, без да я дишат. Историците твърдят, че в древността много хора са идвали тук, за да станат свидетели на този необичаен феномен. Тогава хората наистина мислели, че душите на мъртвите животни са взети от Бога на смъртта.

Превод и редакция: БЛИЦ