В Русия картофите, които са неизменна част от народната кухня, днес са се превърнали в луксозен продукт.
Въпреки официалното обявяване на края на „картофената криза“, този зеленчук остава недостъпен за голяма част от населението.
Причините за този скок в цените, който доведе до утрояване на цената на килограм за една година, са далеч от разрешаване и ситуацията не се очаква да се подобри в близко бъдеще, според анализа на независимия сайт The Insider, цитиран от БГНЕС.
През юни 2025 г. средната цена на килограм картофи в Русия достигна 92 рубли (99 евроцента), спрямо 56 рубли година по-рано (60 евроцента). В Москва тя достига 112 рубли (1,21 евро), което е почти три пъти повече от цената през миналата година. В някои региони, като Чукотка, цената достига рекордните 191 рубли за килограм (2,06 евро).
Дори в дискаунт супермаркетите цените понякога надхвърлят 130 рубли (1,40 евро). Тази инфлация засяга цялата страна, без изключение.
Няколко причини за скока
Има няколко причини за този скок в цените. Русия е събрала 17,8 милиона тона картофи през 2024 г., което е спад с 12% спрямо 2023 г.
Причината е намаляването на обработваемите площи, което е пряко следствие от кризата в рентабилността, претърпяна от производителите след рекордна реколта през 2023 г., която доведе до срив в цените. Земеделските производители, обезкуражени от несигурните маржове и много ръчния труд, са намалили насажденията. Към това се прибавят и климатичните капризи: дъждове, слана, наводнения и жеги са опустошили реколтите, особено в Урал и Сибир.
Войната в Украйна очевидно има своето влияние: някои земи в близост до границата вече са неизползваеми, особено в региона на Брянск, който традиционно е голям производител.
Дори и да бъдат събрани, картофите се губят: 15% от продукцията се унищожава по време на съхранение поради липса на подходяща инфраструктура. Вредителите заразяват 10 до 30% от полетата, така земите стават негодни за отглеждане в продължение на няколко години.
Вносни семена
Русия все още зависи силно от вносни семена, докато западните санкции и сривът на рублата доведоха до скок в цените на торовете, горивото и заплатите. Вносът, особено от Египет и Китай, е нараснал не само по обем, но и по цена, без да компенсира местния недостиг. Маржовете на дистрибуторите и посредниците, които могат да надхвърлят 100%, увеличават сметката за потребителите.
Въпреки кризата, държавата е намалила помощта си за сектора. Субсидиите са намалени и трудни за получаване от малките производители, докато отглеждането на картофи изисква инвестиции, които са много по-високи от тези за пшеницата. Резултатът: руснаците, изправени пред скока на цените, все повече се обръщат към по-евтини въглехидратни храни като хляб, макаронени изделия или зърнени храни.
Експертите прогнозират временно понижение на цените през есента с пристигането на новата реколта, но основната тенденция остава възходяща. Опитите за регулиране рискуват да наводнят супермаркетите с картофи с лошо качество, докато продуктите от висок клас ще се озоват на паралелните пазари на непосилни цени.
Кризата с картофите разкрива структурните недостатъци на руското селско стопанство под санкции, между външна зависимост, остаряваща инфраструктура и изтичане на работна ръка.
