Съединените щати подписаха споразумение със седем държави, което урежда въпроса за изследването и експлоатацията на Луната и ресурсите й. Макар и много от подписалите никога да не са стъпвали на Луната, съвсем неизненадващо, Русия и Китай не бяха поканени.

Споразумението Артемис, предложено през май месец за полагането на разумни граници за нарастващия брой държави, които искат да изразят претенция към единствения сателит на Земята, беше официално разкрито във вторник.

В допълнение към Съединените щати, подписалите страни са Австралия, Канада, Япония, Италия, Обединеното кралство, Люксембург, Обединените арабски емирства.

Озаглавен "Принципи за сътрудничеството в цивилното изследване и употреба на Луната, Марс, кометите и астероидите за мирни цели", документът от 18 страници очертава твърдо границите на старото Споразумение за космическото пространство.

По-старият документ забранява на която и да е страна да предявява претенции към небесни тела.

Новият договор внимателно избягва всякакви намеци и връзки с новата военна дивизия "Космическа сила", с която администрацията на президента Тръмп показва мускули.

Официално тя беше създадена през декември с обявената цел да защитава американските интереси в космоса - "новото бойно поле на света", по думите на президента Доналд Тръмп.

Вместо това, споразумението Артемис се описва като средство за подсигуряването на "устойчиви човешки изследвания на Слънчевата система".
"Това, което се опитваме да направим, е да установим норми на поведение, с които всяка нация да е съгласна", заяви администраторът от НАСА Джим Бриденстийн пред репортери във вторник.

Подписалите страни се съгласяват да споделят всяка научна информация, която получават от работата си на Луната "на базата на добрата воля".

Освен това, те се задължават да спасяват изпаднали в бедствие служители от други подписали страни.

Една от клаузите със сигурност повдига въпроси от царството на конспиративните теории. Тя включва точка за споразумение за "координиране предварително" относно публичното публикуване на ифнормация за нещата, които всяка страна е открила на Луната.
Интересното е, че "операциите на частния сектор" изглежда са изключени от това изискване.

"Наследството на космическото пространство" обаче, ще бъде запазено, независимо дали става въпрос за отпечатъците на астронавтите от Аполо-11 или хипотетично, за разбил се извънземен кораб.

Подписалите също така обещават да информират Обединените нации и техния генерален секретар преди да започнат да добиват ресурси, въпреки, че не е ясно как това ще се прилага.

Всяка нация се задължава да избягва конфликти с другите, въпреки, че липсва някакъв вид космическа полиция, а системата на честта изглежда основната доминираща сила.

Освен това се създават "зони за сигурност", които могат да обхващат добив на ресурси или други операции с малко или никакъв контрол.
Обикновеният читател може би намира подписалите страни за странен микс, предвид това колко от присъединилите се държави всъщност са пускали космически кораб, камоли човешко същество на Луната.

Остава и дългата сянка на нациите, които липсват от споразумението, които всъщност СА оставяли отпечатъка си по лунния прах, което повдига още повече въпроси.

Все пак, не Съединените щати, а Китай проучи тъмната страна на Луната за първи път миналата година.

А и Съединените щати от отдавна разчитат на руската ракетна сила за достъпа си до Международната космическа станция.

Американските астронавти дори не бяха излитали от американска почва от 2011-та година до май месец тази година, когато милиардерът Илън Мъск и СпейсХ успешно пуснаха една двойка до Международната космическа станиця от Космическия център Кенед в щата Флорида.

Докато НАСА уверяваше пресата, че много от страните ще се присъединят към споразумението Артемис преди края на годината, намеквайки, че това не е окончателно, началникът на космическата програма на Роскосмос, Дмитрий Рогозин изрази собствените си притеснения миналата седмица.

Той нарече програмата Артемис "твърде американоцентрична" за да се включи Русия в нея. Преди това той дори беше описвал проекта като лунна "инвазия".

Рогозин многократно е изразявал неодобрението си за политизацията от Вашингтон на сателита на Земята, който не би трябвало да принадлежи на нито една страна по Договора за космическите пространства от 1967 г.

Дмитрий Рогозин сравни американската доминация в проекта Артемис с НАТО, описвайки го:

"Там, в центъра е Америка, всички други трябва да помагат и плащат".

Той добави, че Русия няма интерес да предоставя надежността си на подобен егоцентричен проект.

Рогозин дори сравни проекта с опита на Съединените щати да превземат Близкия изток, повдигайки веждите за включването на твърде земни нации в тази небесна "коалиция на желаещите", докато в същото време Русия се държи настрана.

И макар Русия да е почетен гост (към когото се отнасят високомерно) на лунния банкет благодарение на Спутник и дългогодишната зависимост на Съединените щати от ракетите на Москва за извеждането на американски астронавти в стратосферата, Китай трябва да води дори по-тежка битка за да си спечели място в Лунния клуб.

Нищо, че китайският луноход Юту-2 наскоро стана първият направен от хора обект, който премина по повърхността на тъмната страна на Луната.
Бриденстийн намекна, че включването на Китай в споразумението ще изисква правни промени.

"На този етап това не се предвижда, а ние в НАСА винаги ще следваме закона", заяви той пред репортери.

Въпреки американоцентричната природа на протоколите Артемис, Договорът за космическото пространство забранява на всяка от тези страни да предявяват претенции към небесни тела, включително Луната.

Това изглежда не спира нациите от идеята да извличат ресурси от тези тела - дейност, която с протоколите Артемис редица страни показват, че са готови да започнат.

Подписалите Артемис, който се надяват да изградят Лунен портал, който да кръи около Луната по модела на Международната космическа станция може и да си имат все пак конкуренция в бъдеще.

Русия и Китай обявиха през юли, че се интересуват от изграждането на собствена изследователска база на Луната заедно, въпреки, че идеята все още е в съвсем началните си фази.