Интересът на Съединените щати към Гренландия отново излиза на преден план – този път не толкова заради геополитика, колкото заради суровини, пише "Труд".
По данни на Геоложката служба на САЩ, Арктика съдържа около 22% от неоткритите световни нефтени и газови ресурси, а Източногренландският рифт се нарежда сред най-богатите находища в региона.
Оценките сочат, че в тази зона се намират приблизително 8,9 млрд. барела петрол, 86,18 трилиона кубически фута природен газ и 8,12 млрд. барела кондензат – обем, който поставя района на трето място по потенциални запаси в Арктика.
Освен въглеводородите, островът е стратегически важен и заради редкоземните елементи, жизненоважни за батерии, електромобили и зелени технологии.
Според експерти поне 25 от 34-те минерала, определени от ЕС като критични, се срещат в Гренландия. Това превръща острова в ключова точка в глобалната надпревара за суровини – особено на фона на опитите на Запада да намали зависимостта си от доставки от Китай.
Аргументът за "национална сигурност", използван от Вашингтон, обаче изглежда спорен. Още от времето на Студената война съществува споразумение, което позволява на САЩ да изграждат и поддържат военни бази и летища на острова.
Днес на практика функционира само една – Космическа база Питуфик, ключов елемент от американската система за противоракетна отбрана.
След изменение на споразумението през 2004 г. беше въведено изискване САЩ да се консултират с Дания и гренландското правителство при съществени промени във военната си дейност – по-скоро дипломатичен жест, отколкото реално ограничение.
В този контекст не е изненадващо, че Доналд Тръмп отново повдигна идеята за закупуване на Гренландия от Дания. Юридически това е невъзможно – Копенхаген няма право да продава острова, а подобно решение може да бъде взето единствено от самия народ на Гренландия.
Социологическите проучвания показват ясно: гренландците отхвърлят идеята за подобна сделка.
