Международната агенция за атомна енергия съобщи, че входните сгради на иранския ядрен обект в Натанз са претърпели частични щети, след като сателитни снимки от последните два дни показаха предполагаеми поражения, нанесени по време на продължаващата бомбардировъчна кампания на САЩ и Израел, предаде Times of Israel.
Based on the latest available satellite imagery, IAEA can now confirm some recent damage to entrance buildings of Iran’s underground Natanz Fuel Enrichment Plant (FEP). No radiological consequence expected and no additional impact detected at FEP itself, which was severely… pic.twitter.com/7CS7BRZo1s
— IAEA - International Atomic Energy Agency ⚛️ (@iaeaorg) March 3, 2026
„Въз основа на най-новите налични сателитни изображения МААЕ може да потвърди, че има скорошни щети по сгради на подземното съоръжение за обогатяване на гориво в Натанз“, се казва в съобщение на агенцията в X.
New satellite images from Vantor show fresh damage at Iran’s Natanz nuclear facility in Isfahan.#Iran pic.twitter.com/G05qOlLtS6
— Al Arabiya English (@AlArabiya_Eng) March 3, 2026
От агенцията добавят: „Не се очакват радиологични последици и не е установено допълнително въздействие върху самото съоръжение, което беше сериозно повредено по време на конфликта през юни“.
Съоръжението в Натанз беше една от основните цели по време на предишната 12-дневна война между Израел и Иран през юни, в която впоследствие се включиха и САЩ.
The US and Israel carried out two fresh strikes on Iran’s Natanz nuclear facility, according to Tehran’s atomic energy chief.
— Al Jazeera English (@AJEnglish) March 3, 2026
Satellite imagery shows the aftermath of the attack on the Natanz nuclear complex.
🔴 LIVE updates: https://t.co/mSvQSyvKdN pic.twitter.com/05lIlKSxH7
Военен конфликт
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран започна на 28 февруари 2026 г., когато САЩ и Израел извършиха съвместна военна операция срещу Иран. Целта на операцията беше да се неутрализират ядрени и балистични заплахи, които Вашингтон и Тел Авив твърдяха, че Иран представлява за региона и техните национални сигурности.
Израел нарече удара превантивен, докато САЩ подчертаха, че действията са насочени към защита на съюзниците им и предотвратяване на по-сериозна заплаха. В отговор Иран започна масирани ракетни и дронови удари не само по военни цели на САЩ и Израел, но и по други стратегически обекти в региона.
Към 2 март 2026 г. конфликтът пое още по-голяма динамика, когато Аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, загина в резултат на обстрел от израелски дрон. Смъртта на Хаменей беше обявена за моментален удар върху иранската власт и символ на нова ескалация в конфликта.
Тази трагедия предизвика огромно възмущение в Иран и беше възприета като преломна точка в политическата ситуация, довеждайки до масови протести в Иран и нарастваща мобилизация на силите за отговор. Вследствие на смъртта му, Иран започна още по-интензивни атаки срещу израелски и американски бази и въоръжени сили.
Конфликтът бързо се ескалира и обхвана цели региони на Близкия изток, като иранските сили започнаха да заплашват важни транспортни маршрути, включително Стратегическия Ормузки пролив. Израел и САЩ бяха атакувани с ракетни удари в държави като Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, като много от тези региони бяха замесени в конфликта. Освен това, Иран не се ограничи само с военни удари, а и с блокади и заплахи за глобалните енергийни потоци, които минават през този регион.
Цивилни жертви и разрушения не закъсняха. Извън военните загуби, много цивилни инфраструктури, като училища и жилищни квартали в Иран, бяха засегнати от въздушни удари, което доведе до засилени международни критики относно жертвите сред невинни граждани. Разрушенията са сериозни и в двете държави, като общият брой на жертвите е все още в процес на изясняване.
Регионалната нестабилност доведе до реакция от международната общност. Европейски държави и ООН призоваха за незабавна деескалация и възобновяване на политическия диалог, като много държави изразиха загриженост за потенциалното разширяване на конфликта и нарушаването на международното право.
