Очертава се краят на американската авантюра в Ирак. Това ще помогне на новоизбрания американски президент Барак Обама да се справи със задачите, които го очакват. Анализ на Томас Авенариус от вестник "Зюддойче Цайтунг".
В Ирак думата има не само правителството. В процеса на взимане на решения участват също религиозни водачи, въоръжени групи и съседни страни. Това неизбежно се отразява върху политическия резултат. Можем само да се надяваме, че споразумението, уреждащо оставането на американските войски, ще бъде одобрено и от парламента. Премиерът Малики се оказа един донякъде самостоятелен иракски националист и не би трябвало да бъде квалифициран просто като марионетка на американците.
Ако към договора няма някакви тайни клаузи, до края на 2011 година американските сили трябва да напуснат Ирак. От своя страна Вашингтон ще трябва да направи редица трудни за преглъщане отстъпки. Занапред чуждестранните войски ще бъдат под контрола на багдадското правителство. Американската армия отстъпва контрола върху градовете на иракските сили за сигурност. Разположени извън градовете, американците ще се притичват на помощ, само ако се налага. И което е особено болезнено за суперсилата: при случаи на военнопрестъпления, американските военнослужещи ще отговарят пред местното правосъдие. Още по-важно в стратегическо отношение: иракската територия не трябва да се превръща в база за нападение срещу други страни. Това намалява заплашителният потенциал срещу Иран.
САЩ получават тригодишна отсрочка, през която биха могли да укрепят малкото си успехи в Ирак и да придадат нова насока на близкоизточната си политика. Ако не беше сегашното споразумение за войските, американците трябваше да се обърнат към ООН, за да искат нов мандат за оставането си в Ирак.
А поради ветото на Русия това би било свързано с редица болезнени компромиси.
Ако в сегашния му вид договорът получи благословията на влиятелните духовници, а след това бъде одобрен и от парламента, през следващите три години в Ирак с помощта на американските войски би могла да се установи известна стабилност.
Поле за маневриране получава дори новият американски президент Барак Обама. По време на предизборната кампания той обеща бързо изтегляне на войските. През януари той ще влезе в Белия дом, без да трябва веднага да взима принципни решения. А ако Обама наистина реши да приключи изтеглянето до 16 месеца, той би могъл просто да ревизира актуалния договор. /Дойче веле