Дебатът за присъединяването на Швеция към еврозоната се завръща с нова сила, този път подкрепен от икономически анализи и променената международна среда, пише "Дарик".
Управляващата Умерена партия обяви, че ще създаде специална комисия, която да оцени плюсовете и минусите от приемането на еврото, ако остане на власт след парламентарните избори през септември.
Потенциални ползи и рискове
Финансовият министър Елизабет Свантесон заяви по време на парламентарен дебат, че въпросът вече не може да бъде подминаван.
По думите ѝ икономическата интеграция на страната с останалата част от Европа е стигнала ниво, при което потенциалните ползи от единната валута започват да надвишават рисковете.
"Очевидно е, че трябва да разгледаме темата сериозно. Това ще бъде една от първите задачи в следващия мандат", подчерта Свантесон, цитирана от The Local Sweden.
Какво се промени от 2003 г. насам?
Шведите казаха "НЕ" на еврото на референдум през 2003 г., когато 56% гласуваха против. Тогава опасенията бяха свързани със загубата на паричен суверенитет и риска от кризи в еврозоната. Оттогава обаче обстановката се промени драстично.
Руската инвазия в Украйна, глобалните търговски напрежения и митническата политика на Доналд Тръмп отново изведоха на преден план въпроса за по-дълбока икономическа и политическа интеграция в рамките на ЕС.
Досега независимата парична политика на Швеция често се сочеше като предимство – особено по време на финансовата криза от 2008-2009 г., дълговата криза в еврозоната и пандемията.
Нови изследвания обаче акцентират върху други фактори: по-ниски търговски разходи, по-голяма финансова стабилност и допълнителни гаранции за икономическа и дори стратегическа сигурност.
Политически спънки и обществено мнение
Въпреки това пътят към еврото изглежда дълъг и сложен. Най-сериозната пречка са Шведските демократи, които подкрепят правителството, но са твърдо против единната валута.
Икономическият им говорител Оскар Шьостед предупреди, че "еврото е изключително рисков залог", който поставя на карта благосъстоянието на шведските граждани.
Данните от последните социологически проучвания показват, че обществото остава разделено.
През май 2025 г. близо 50% от шведите са били против еврото, 32% – "ЗА", а почти една пета не са имали изградено мнение.
Свантесон подчерта, че дори комисията да даде положителна оценка, реалното присъединяване към еврозоната няма как да стане бързо и ще изисква години подготовка, политически консенсус и вероятно нов обществен вот.
