Може да се каже, че Симеон Ноцков е сбъднал американската мечта – той е първият българин, станал съдия в Съединените щати. На 35 Ноцков е най-младият съдия в щата Илинойс.

Разказва, че на ден отсъжда присъди по десетки дела като административен съдия. „Първият път, като влязох в съдебната зала седнах на стола и по-възрастните адвокати ме гледат и казват, той е начинаещ, не знае къде да седне и такива малко се държат странно и в един момент изкарвам си аз табелката, че аз съм съдията. И те така гледат.

И аз казвам, добре да почваме, имаме 7-8 дела днес, да почваме да ги преслушваме. И те седят и не могат да повярват, че аз съм съдията. Например моите колеги са между 55-76 години, така че съм сериозно по-млад от тях“, обяснява Ноцков.

Преди да е съдия, е прокурор в Спрингфийлд. Под негов надзор са били 9 щатски агенции, сред които и полицията: В Спрингфийлд пак бяхме 10 прокурора, в нашия отдел, занимавахме се с работни измами. Аз бях единственият, който направи име за себе си, защото другите не искаха да клатят лодката, не искаха да изпъкнат.

Промяната, която направих в Спрингфийлд, е че открих нови начини да намираме хората, които правеха престъпленията, които правеха нарушенията на закона. Принципът, който открих е, че не е конституционно да поискаш от банката информация, за това какви пари са изтеглили, но е напълно легално да поискаш.

И като тръгнеш по този път откъде са парите, откриваш откъде са тези пари“. Така само за година като обвинител Ноцков успява да спечелили десетки дела за финансови злоупотреби, извършени от държавни служители и да върне милиони на данъкоплатeцa на Илинойс.

„Още тогава не ме интересуваше дали стъпвам на хората на краката, много от тях имат връзки, създали са си политически контакти и смятат, че са недостижими. И в момента, в който са призовани в съда, и има призовани 12 свидетеля срещу тях, усещат, че не са недостижими.

И тогава трите главни кантори в Спрингфийлд започнаха да искат да ми отнемат лиценза за практикуване на право за неконституционни и не етични действия като прокурор. Но аз си бях вързал кончето преди това – от главния прокурор бях взел разрешение, за да действам по тази стъпка. И в един момент те бяха шокирани, че то работи.

Един човек изгаря, друг човек изгаря и бяха много ядосани, но така си създадох името. На какъв прокурор? На такъв, който много гони, който е честен, ако има някой, който прави шментикапели, няма да се размине“, категоричен е българинът. Това му помага да се издигне в кариерата, но и да бъде заплашван: „Имаше хора, които ме следяха, които физически ме конфронтираха. Но аз се занимавам с бойни изкуства от малък и никога не ме е било страх.

Веднъж един беше застанал до колата с бейзболна бухалка, аз съм във фитнеса, тренирам, той отвън в колата, и аз: „Какво, бе? Ще набиеш прокурора?“. И после какво? Още същата вечер си в съда и затвора!“. Ноцков се явява на интервю за съдия, когато е само на 28 години. С него кандидатстват още 80 юристи.

„Старшият съдия ме попита, каза: „Виж сега: Ние имаме 80 човека и всички са супер квалифицирани. Имаме адвокати, които са практикували 15 години, 20 години, които са имали собствени кантори от 30 години, защо да изберем теб?!“.

И аз казах: „Погледнете ми рекорда, аз продължавам да се изкачвам нагоре и нагоре. Така че ако мислите, че няма да успея да направя нещо, грешите. Ако мислите, че няма да съм най-добрият, който имате тук, грешите. И от тогава досега няма месец, в който аз да не съм написал най-много дела от всичките.

Повечето хора не вярват в себе си, страх ги е, че ще се провалят, докато аз вярвам в себе си. Първият ми принцип е да вярваш в себе си. Ако ти не вярваш в себе си, никой няма да повярва в теб. Вторият е, че трябва да работиш много упорито, ако искаш постигнеш нещо, трябва да полагаш извънредни действия.

И третото е да не слушаш хората, които ти казват „не“. Симеон пристига със семейството си от Благоевград в Чикаго преди 20 години, след като печелят зелена карта. Тогава е на 14 и не говори английски. „Като не знаеш английски в началото е много трудно, много често ни се смееха, защото ние, аз съм от Благоеград, ние, моето семейство сме от мелнишкия край.

С моите съученици в България не сме имали компютър вкъщи и не сме знаели как да пишем. Всички много се смяха: „Тия в България са много тъпи, много са назад“. Учителят пише 64 думи в минута, след 9 месеца от момента, в който не знаех как да пусна компютъра, пишех 65 думи в минута.

И му казах: „Ние можем да не сме много напред в България, но можем много напред нагоре да отидем, стига да опитаме. И той ми писа 4 само за това, че му го казах“, спомня си Симеон.