Сирийските ВВС винаги са считани за армейски елит. До началото на гражданската война през 2011 г. летците поддържаха добра натренираност и имаха сериозен боен опит от конфликтите с Израел и в Ливан.
До преди 6 г. ВВС на Асад наброяваха 575 самолета и вертолета, но сега те са не повече от 200 и при това едва около 120 машини са в строя. Тогава и сега:
  • 70 фронтови изтребителя МиГ-21, сега са останали 40 машини;
  • 40 многоцелеви изтребителя МиГ-23 различни модели, повечето са загубени по време на задачи, пленени на летища и пълно изразходване на ресурса;
  • 30 изтребителя-прехващачи МиГ-25, сега са останали 2 машини със спорна боеготовност;
  • 30 изтребителя четвърто поколение МиГ-29, всички са в строя;
  • 30 изтребителя-бомбардировача Су-22, повечето са загубени;
  • 20 фронтови бомбардировача Су-24, в строя са 15 самолета;
  • 40 тренировъчни чехословашки самолета L-39, загубени половината, използвани като леки щурмовици до 2016 г.
  • 30 вертолета Ми-25, останали 15;
  • 30 френски вертолета SA342L, не са използвани в конфликта поради липса на резервни части;
  • 130 многоцелеви транспортни вертолета Ми-8, годни са едва около 50;
  • Не много транспортни самолети Ан-24, Ан-26С и Ил-76.
 
Според сирийското командване, основната причина за загубите на самолетите не са зенитните ракети (ПЗРК) и оръдейни установки, а високата интензивност на полетите (практически всекидневно), сложните условия за експлоатация (липса на заводска ремонтна база).
 
Що се отнася до базирането, сирийските ВВС са съсредоточени на 6 авиобази: в района на Дамаск, недалеч от Хомс и Палмира, в Алепо, близо до Латакия и Дейр ез-Зор. Те оперират основно в Централна и Западна Сирия.
 
В резултат Дамаск бил принуден да използва цялата налична авиационна техника, включително и остарялата.
 
Авиацията изиграла важна роля Сирия да не се превърне в държава призрак като Либия. Ето няколко примера за по-важни операции:
 
  • На 20 март 2014 г. Су-24 нанесъл точен удар по позиции на екстремистите и така е спасена от разрушаване древната крепост на ордена на хоспиталиерите „Крак дьо Шевалие”. В образувалата се пролука нахлул отряд сирийски спецназ и избил заседналите там противници.
  • На 6 януари 2016 г. и на 29 март 2016 г. сирийските ВВС (с руска подкрепа) по същество предотвратили падането на Дамаск, унищожавайки проникналите в околностите големи противникови въоръжени отряди.
 
Ислямистите оценили по достойнство изявите на ВВС и винаги се опитвали с цената на всичко да унищожат авиобазите с внезапни удари.
 
Регистриран е уникален случай в Дейр ез-Зор, когато МиГ-21 неочаквано излита по време на интензивен минохвъргачен обстрел и на свръхмалка височина, едва отлепил се от бетона на пистата, бомбардирал екстремистите на няколко стотици метра от летището.
 
Самолетите на 675-а и 677-а ескадрили бомбардировачи изиграли ключова роля в сдържането и унищожаването на значителни сили на ИД в сирийската пустиня.
 
Опитът от тази война нагледно показа значимостта на спътниковото разузнаване и на съвременните БЛА. Например на 27 юли 2016 г. сирийските ВВС нанесли мощен удар по село в Източна Хама, където по информация на армейското разузнаване се разположил отряд на ИД. Всички заявени цели били разрушени.
 
Като цяло сирийските ВВС не успели да обърнат хода на войната, затова техните успехи могат да се оценят като тактически победи. Едва с намесата на руските ВВС ситуацията в страната се променила коренно.
 
Бъдещето на военната авиация на Асад е под голям въпрос. Сега Дамаск няма нито финансови ресурси, нито технически възможности да купи съвременни бойни самолети.
 
Известно е, че преди конфликта Сирия сключи договор с Русия за доставяне на 36 леки щурмовика Як-130, 24 броя МиГ-29 и няколко тежки прехващача МиГ-31. Поради липса на средства доставките не са направени.
 
Излязоха съобщения, че Русия на безвъзмездна основа е доставила десет Су-24, но руското МО нито потвърди, нито оспори.
 
И още нещо много важно: Москва не е уверена, че сирийските пилоти ще могат ефективно да използват новата авиационна техника, което ще се отрази негативно върху имиджа на новата руска техника. Освен това може да се повтори историята с Египет: след като получи достатъчно помощ от СССР, Кайро се почувства самостоятелен и обърна гръб на Москва.
 
Превод и редакция: БЛИЦ