Зоолози от Великобритания са провели сред маймуни и хора сравнително изследване на смеха, предизвикан от гъделичкане и са установили, че всички човекоподобни примати са наследили смеха от свой общ прародител, живял преди 10 – 16 милиона години. Това съобщава Nature News, а статия на учените е публикувана в списание Current Biology.
В рамките на изследването учените са гъделичкали 22 маймуни и три деца. Сред маймуните е имало както бебета, така и просто млади орангутани, шимпанзета, горили, бонобо, както и един черен гибон /който не се отнася към човекоподобните маймуни/. При изследването било установено, че маймуните обичат да ги гъделичкат.<br /> Смехът на всички изследвани и бил записан със специално оборудване. След това изследователите направили компютърен анализ на смеха, използвайки 11 различни звукови характеристики като височина на звука и продължителност на отделните &ldquo;смехове&rdquo;.<br /> Учените са установили, че само хората се смеят главно при издишване, а маймуните &ndash; при вдишване. При това се оказало, че някои горили и бонобо могат да издават почти човешки звуци при издишване. Някои от човекоподобните маймуни се оказали способни да се смеят повече от един цикъл на дишане. Този резултат противоречи на традиционното обяснение за разликите в смеха на човека и маймуната, съгласно което те са следствие от това, че човешкото дишане не е синхронизирано с движението за разлика от това на маймуните. <br /> Въз основа на компютърния анализ на смеха учените са изградили т. нар. филогенетични дървета, които характеризират еволюционните взаимовръзки между видовете. Тези дървета се оказали добре съгласувани с дърветата, изградени с по-традиционните методи на сравнителната генетика. Взимайки предвид всички получени резултати, учените са стигнали до извода, че човекоподобните маймуни са наследили смеха най-вероятно от общ прародител. Учените се надяват, че новото изследване ще помогне за изучаването на развитието на човешкия глас, пише ЛентаРу. /БЛИЦ<br />