„Какво има в Русия, което кара всички да нервничат? Защо е целият този гняв, безкраен поток от паникьорска реторика и безсъвестен опит да изолират велика държава с огромен ядрен арсенал?” – реторично пита коментаторът на The Sydney Morning Herald Том Суицър.
Според него, „задъхващи се от възмущение” анализатори и политици предупреждават, че руската мечка е излязла на лов и Владимир Путин саботира американската демокрация. В резултат от техните изявления мащабите на „руската заплаха” се оказват извънредно преувеличени.
 

„Аз не съм апологет на Владимир Путин” – заявява авторът на публикацията. Според него, руският президент е „жесток лидер, притежаващ в родината си почти абсолютна политическа власт”.
 
В поведението на Русия, разсъждава Суицър, няма нищо „странно или патологично”: тя защитава своите законни интереси в Прибалтика и в Близкия Изток. Западните политици или пропагандисти, които твърдят обратното, демонстрират своята „неграмотност или страдат от русофобия”.
 
Обвиненията за намеса на Москва в президентските избори в САЩ определено подкрепят искането да се гледа на Русия като с враг, отбелязва журналистът. Негодуванието обаче трябва да се успокои, защото много страни могат да имат аналогични претенции към Вашингтон.
 
Десетки години САЩ навлизат във вътрешните работи на други държави, и то не само врагове и конкуренти, но дори приятели и съюзници. Според данни на Дон Леви от Университета Карнеги-Мелон, от 1946 г. до 2000 г. американските власти се намесвали в избори зад граница 71 пъти, а Русия само 36.
 
Що се отнася до Украйна продължава Суицър, то присъединяване то на Крим стана реакция на Путин за „провокациите на Брюксел и Вашингтон”: „Това съвсем не означава, че намесата на Москва в работите на Украйна е законна и морално оправдана. Просто в основата на моралния разчет на Путин се намира проверената от времето геополитическа истина, че великата държава винаги упорито защитава своето близко задграничие” – пояснява авторът.
 
Време е да зададем въпроса защо Западът не може да работи с Кремъл, когато техните интереси се пресичат, например да се борят с ислямистите. „Щом се заемем с това и започнем да се отнасяме с Русия като с велика държава, каквато тя си остава, ние ще открием, че е лесно да се сключи споразумение, което устройва всички страни” – счита колумнистът.
 
За съжаление човекът, изказал се за съвместна дейност с Русия, предизвиква презрение и насмешки у политическия елит и медиите. „Обнадеждаващ знак” стана изразеното желание от Доналд Тръмп и Рекс Тилерсон да сътрудничат с Путин.
 
„Ако техните възгледи легнат в основата на политиката на Запада, перспективите за сътрудничество и намаляване на напрежението с Москва ще бъдат великолепни. Ако не стане така, светът го чака мрачно бъдеще” - обобщава Том Суицър.
 
Превод и редакция: БЛИЦ