Ентусиазмът на президента на Съединените щати Доналд Тръмп да се обади по телефона на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, за да го поздрави за победата на референдума, предизвика известно неодобрение във Вашингтон, съобщава "Труд".

Обичайните заподозрени от политическата сцена в американската столица незабавно започнаха да изказват безпокойство за това, че обаждането на Тръмп е подпечатало одобрението на САЩ за изборния резултат и го е поднесло на сребърен поднос на Ердоган.

Не е чудно, че американските медии се втурнаха да бомбардират пресслужбата на Белия дом, търсейки потвърждение, че Тръмп е дал картбланш на Ердоган, след като турският лидер си осигури смазващи правомощия със спечеления на косъм референдум (чийто резултат е оспорван от главната опозиционна партия заради твърдения за манипулации и нередности).

Белият дом отрече телефонното обаждане от Тръмп до Ердоган да е било планирано преди потвърждаването на резултата от референдума. По време на разговор с журналист на борда на “Еър форс уан” на път за Уисконсин на 18 април представителката на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс отхвърли твърденията, че Тръмп не е разтревожен за бъдещето на демокрацията в Турция като резултат от вота на 16 април. Нещо повече, Сандърс засегна очаквания доклад на делегацията на ОССЕ, хвалейки организацията, че “държи златния стандарт” в мониторинга и оценяването на избори.

Същината на въпроса за Тръмп обаче не стои в демократичното здраве на Турция. Сандърс потвърди това, като заяви, че “по-големият въпрос и приоритет на телефонното обаждане е бил да се обсъди Сирия”. Ние вече бяхме научили от публичните изявления на двете страни, че Ердоган и Тръмп са се договорили да потърсят отговорност на Башар Асад за използването на химически оръжия. Това даде на президента Ердоган възможност да отиде и по-далеч, обвинявайки Асад, че е “източник на цялото зло в Сирия”.

Следователно телефонното обаждане, което получи от Тръмп, в действителност е означавало две печеливши точки за Ердоган. Първата е, че американският президент е бил привлечен на борда за дългоочакваната цел за изпълнителна власт на президентството въпреки нежеланието на други западни лидери да му дадат подобна легитимност. Втората е повод за гордост от кампанията срещу Асад, която Ердоган отдавна води. Трета печеливша точка дойде на следващия ден. Турски източници казаха, че при отделно телефонно обаждане турският външен министър Мевлют Чавушоглу и държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън са се договорили за посещение на Ердоган във Вашингтон, вероятно в края на май.

Турската страна, която едва не отпразнува с фойерверки избора на Доналд Тръмп, започва да се изнервя от това, че бе поставена в списъка на чакащите за президентско посещение, след като израелският премиер Бенямин Нетаняху, египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, йорданският крал Абдула, иракският премиер Хайдер ал Абади и саудитският вицепрестолонаследник принц Мохамед бин Салман вече си проправиха път до Белия дом на Тръмп. Изглежда, че Ердоган се нуждае от тази възможност за снимка с президента на САЩ повече от всякога в момент, когато отношенията с Европа се спускат с пълна газ по нанадолнището.
Въпросът е: “Защо един президент бизнесмен като Тръмп да дава всички печеливши точки на свой колега, особено когато той е лидер от болезнения мазол на света – Близкия изток?” Отговорът се крие в плановете на Тръмп за Сирия. Запознат с недоволството на Турция от стратегията на американското военно командване да се придържа към Силите за защита на народа (СЗН) като главен партньор на терен в Сирия, Тръмп вероятно иска да осигури съгласието на Турция за плановете си да освободят Ракка от ИД, без да се променя драстично същината на предложенията на Пентагона.

“С президента Обама имахме взаимно споразумение за ПКК, но Обама ни измами. Не вярвам, че администрацията на Тръмп ще стори същото”, каза Ердоган в интервю за “Ал Джазира”.
Остава да се види колко дълго ще продължи този оптимизъм, тъй като ПКК (Кюрдската работническа партия) и СЗН ще продължат да означават различни неща за Вашингтон, най-малкото докато бъде формирана преговорната маса за бъдещето на Сирия. В краткосрочен план междувременно една Анкара, изправена пред вътрешни трудности, може би ще е доволна от отлагане на операцията в Ракка, докато Ердоган не стигне до Белия дом.