Сърпът и чукът на герба на СССР е един от най-разпознаваемите символи на съветската власт. Историята на неговия произход е пълна с тайни и загадки. Масонство, индуизъм, древна арийска и славянска митология – всичко това в два скръстени инструмента на съветския герб.
Произходът на съветския герб не е еднозначен. Първоначално били разработени няколко варианта: сърп и чук, чук и гребло, чук и вила, чук и плуг. Традиционно в европейските страни чукът е бил символ на работниците. Заедно с оръдието на селския труд той е трябвало да илюстрира известния лозунг на Ленин за единение на пролетариата с трудовото селячество. През април 1918 г. бил одобрен окончателният вариант на емблемата. Неин автор станал московският художник Евгений Камзолкин. През лятото на 1918 г. Петият конгрес на Съветите официално приел този символ.

Интересно е да се отбележи, че Камзолкин не само не е бил комунист, но и нещо повече, той бил дълбоко вярващ човек от обезпечено семейство. Над 10 години бил член на художествено-мистичното Общество на Леонардо да Винчи и прекрасно бил запознат със значението на символите. Преди всичко сърпът и чукът се асоциират с масонския символ "длето и чук". Тези предмети изразявали ясно определена цел (длето) и твърдото ѝ изпълнение (чук). В европейската религиозна емблематика чукът се асоциира с агресивната мъжка сила, както физическа (чукът на ковача Хефест в Гърция), така и със смъртоносната сила. Държат го в ръцете си боговете-гръмовержци славянският Сварог и скандинавският Тор. В Китай и Индия той е символ на разрушителното тържество на силите на злото.

Сега е трудно да се каже кое значение е вложил в рисунката си Камзолкин. Дали е изпълнявал само поръчка да изобрази съюза на селячеството и работниците или пък е вложил в този символ отношението си към революционната власт, избирайки символи на смъртта, войната и тържеството на злото.

Руският философ Алексей Лосев е направил следната оценка на герба: 

"Този знак, който движи народните маси, е не просто знак, а и конструктивно-технически принцип за човешките действия и волевата устременост. <...> Тук пред нас е символът на единението на работниците и селяните, символът на Съветската държава".

 

В различни религии сърпът се интерпретира като смърт. Снопите и жътвата в християнството се отъждествяват с човешките души, които Жътварят, тоест Господ, прибира след края на света. Интересно е да се отбележи, че през Средновековието смъртта се е изобразявала не с коса, а именно със сърп. В езичеството на различни индоевропейски и славянски народи съществува богинята Мара или Морана – повелителката на смъртта, която по традиция в лявата си ръка държи сърп. В индуизма богинята на смъртта Кали, сестрата на Шива, държи сърп в лявата ръка. Интересен е и фактът, че на герба на революционна Австрия орелът също държи с левия си крак сърп. На съветския герб сърпът е разположен на същата страна.

Известният историк академик Юрий Готие записал през 1921 г. в дневника си:

"От няколко дни в Москва има една злободневна тема: как ще свърши това? Отговорът е в думите "чук, сърп" ("молот, серп" рус.), прочетени наобратно!"

Работата е там, че това звучи като "престолом" на руски или като престол –така московчани намеквали за диктаторските методи на болшевиките.

Името "Сърп и чук" са получили много населени места и железопътни платформи на територията на съвременна Русия, Украйна, Беларус и Казахстан. Един от най-големите стоманодобивни и металургични заводи в Москва, който преди революцията е бил собственост на френския търговец Юлий Гужон, бил преименуван на "Сърп и чук". Имало е дори специален златен медал "Сърп и чук", създаден от личния архитект и оформител на Сталин – Мирон Мержанов. Медалът се връчвал на героите на социалистическия труд и на кавалерите на ордена "Ленин" и се смятал за висшия медал в СССР. С него са били наградени общо 19 000 души.

Източник: Руски дневник