След идването на талибаните на власт в Афганистан археологическите обекти в страната са изправени пред мрачно бъдеще, дори и крайната ислямистка групировка да не започне целенасочено да ги плячкосва и разрушава, пишат LiveScience, цитирани от Антени. 

Според някои от идващите от страната съобщения талибаните вече са на лов за едно от най-известните културни наследства на Афганистан – съкровището от Бактрия (познато и като Златото от Бактрия).

То представлява колекция от над 20 хил. артефакта, голяма част от тях са златни. Предметите са открити в гробове на 2000 години в Тилия тепе през 1978 г. Съкровището се съхраняваше в Националния музей на Афганистан и се излагаше в президентския дворец. Според новите сведения обаче не е известно къде се намира в момента.

Други археологически забележителности, които могат да бъдат застрашени от талибаните, са Мес Айнак, будитски град, който процъфтява преди около 1600 години. Селището се е намирало по Пътя на коприната и е било място и за търговия, и за поклонничество. Там се намират множество будистки манастири, открити са и други важни будитски артефакти.

По времето на предишното си управление между 1996 и 2001 г. талибаните разрушиха много от будистките артефакти, в това число и две масивни статуи от 6 век, известни като Будите от Бамиян, които бяха издълбани в скали. Те използваха ракети, динамит и т. н., за да свалят статуите.

Бъдещето на Мес Айнак изглежда особено мрачно. Според източници на медията цялото оборудване, използвано при разкопките, както и за консервация на намереното, вече липсва. Талибаните са били на мястото, като причините са неизвестни.

„Ситуацията с опазването на културното наследство не е добра. Точно сега никой не полага грижа за защита на монументите и разкопките“, обяснява Хаир Мухамед Хайрзада, археолог, който ръководеше разкопките на Мес Айнак. „Всички археологически забележителности в Афганистан са в риск“, смята той.

Добавя, че „няма наблюдение, няма поддръжка, няма охрана, грижа. Всички отдели, които се занимават с тази дейност, във всички провинции са закрити, няма пари, оборудване и т. н.“ Наскоро археологът беше принуден да емигрира във Франция, за да избяга от талибаните.

Жулио Бендезу-Сармиенто, който ръководеше френското археологическо представителство в Афганистан, обяснява, че е научил, че талибаните са посещавали Мес Айнак, но целта им е останала неясна. Той добавя, че е имало планове за организиране през 2022 г. във Франция на изложба на артефакти от различни места в Афганистан, но завладяването на Кабул е осуетило тези намерения.

Засега няма свидетелства за умишлено и целенасочено унищожаване или ограбване на археологически забележителности от талибаните. Ръководството на групировката даже излезе със заявление, че от тяхна страна ще има защита на културното наследство. Как реално ще действат обаче, не може да бъде предвидено.

Заедно със своя екип Джил Стайн, професор в Института по ориенталистика на Чикагския университет, който ръководи Партньорството за картографиране на афганистанското културно наследство, използва сателитни изображения и наблюдава хиляди археологически места в Афганистан.

Според оценките му те са поставили на картата местонахождението на 25 хил. археологически обекта в азиатската страна досега.  Досега той лично не е открил доказателства, че талибаните подкрепят плячкосването на археологическите забележителности.

Ислямистките екстремисти наложиха контрола си над Кабул и над северните части на страната наскоро, но те владеят от години територии в южен Афганистан. Стайн отбелязва, че в областите под тяхна власт през годините не е наблюдавано толкова голямо плячкосване, каквото е регистрирано в териториите, контролирани от Ислямска държава в Сирия и Ирак.

Но добавя, че още по-рано екипът му се е натъквал на много случаи, при които върху ценни археологически обекти, има земеделски земи, на които се отглежда опиум. „Талибаните правят големите пари от опиума, затова не се занимават с ограбването на ценни археологически находища“, обяснява той.

Но повечето археологически обекти се намират в северните части на страната. Засега някои от тях са пострадали при сражения, но няма знаци на съзнателно рушене или ограбване.

„Дори и талибанските лидери в Кабул да решат да опазват културното наследство, не се знае как представителите на групировката ще действат в други части на страната“, напомня Стайн.

Експертите напускат страната, а тези, които са останали, са в постоянен страх за живота си.

Бъдещето на афганистанското културно наследство е неясно, но опасенията са, че няма да е добро.