Половината от всички воюващи на страната на опозицията в Сирия са джихадисти, други 25-30% са почитатели на политическия ислям. Те заедно унищожават или поглъщат светската опозиция, която почти не е останала в северната и централната част на страната. Такива данни привежда в своя анализ Фабрик Баланш от Вашингтонския институт за близкоизточна политика (ВИБП).
В своя доклад експертът от БИМП анализира цифри от Института за изучаване на войната (ISW). Според тях, главна обединителна черта на опозицията е, че тя почти изцяло се състои от сунити – при това 51% са салафитски джихадисти, борещи се за възраждане на „халифата” и установяване на шариатски съд в Сирия.
 
Други 25% от екстремистите в големите групировки изповядват политически ислям – искат не шариат, а ислямска конституция със защита свободата на вероизповеданията.
 
На светската опозиция в Сирия се падат 24% от всички големи групировки, но ако се отчетат и дребните отряди, техният брой може да нарасне до 30-45%, но са разпокъсани.
 
„Западът основно финансира светските групировки, Риад (СА) – сирийските салафитски движения, а Доха (Катар) и Анкара – политическият ислям.
 
В анализа се отбелязват вътрешните противоречия между различните направления в опозицията. Например „Джебхат ан-Нусра”, която привидно се отказа от „Ал Кайда”, системно унищожава групите, които се противопоставят на нейната хегемония в района на Алепо и в провинция Идлиб. Основният удар е нанасян по протурската и относително по-светски ориентирана „Свободна сирийска армия”, отбелязва Фабрик Баланш.
 
Кървавите противоречия между „Джейш ал-Ислам” и „Файла ал-Рахман” доведоха до загубата на половината покрайнини на Дамаск.
 
При най-пресния случай щурмът на Хама беше провален заради междуособиците на „Джунд ал-Акса” и „Ахрар аш-Шам”, които са членове на обща джихадистка коалиция „Армия на завоеванията”.
 
За да не попаднат в ситуация, когато цялата опозиция и нейните територии ще попаднат под контрола на джихадистите, от Вашингтонския институт предлагат на новата американска администрация да действа бързо и решително в подкрепа на светските групировки. Не се обяснява това как може да стане, след като 90% от тях се намират на юг, оставяйки севера и центъра на ислямистите.
 
Самият Фабрик Баланш отбелязва, че шансовете за успех не са големи: „Такава политика ще сработи слабо, ако Саудитска Арабия, Катар и Турция продължават да подкрепят ислямистките групировки.”
 
Според БЛИЦ, така очертаната картина обяснява защо правителството в Дамаск е насочило всичките си човешки и материални ресурси към противостоящите групировки в северната част на страната. Става ясно и защо преговорите в Женева не вървят.
 
Може само да се предполага напрежението, при което работят военнополитическите разузнавателни и аналитични служби на Москва и Дамаск за да не допуснат единение сред противниците на правителството. Във всеки случай може да сме свидетели още дълги години как Русия използва Сирия като опитен полигон за своите нови оръжия.
 
Превод и коментар: БЛИЦ