Когато две велики сили се гледат през мерника на ядрени ракети, целият свят е в опасност, цялата човешка цивилизация, а по време на Студената война ситуацията беше на ръба да ескалира в нещо ужасно.



Към средата на 80-те години броят на активните ядрени бойни глави в света достигна своя връх - изумителните 70 300. За сравнение днес само 3500 са активни, а общият брой бойни глави е спаднал до около 14 000.

Какъв би бил мащабът, ако по време на Студената война бе избухнал ядрен конфликт между двете основни сили - САЩ и СССР? Достатъчно е да се каже само, че би било сценарий на тотално унищожаване и избухване на Третата световна война, което би довело до, както казва Алберт Айнщайн, Четвърта световна война с камъни и тояги.

Точно това възспираше Великите сили да атакуват, защото в такъв случай те знаеха, че и те ще се изправят пред ядрена атака и унищожение. Но какво щеше стане, ако се получи грешка, неправилна информация, която може да предизвика реакция и пълен хаос?

Имало е няколко такива критични ситуации, най-опасната от които се случи на 26 септември 1983 г.


Американски ядрени ракети летят към СССР

Станислав Петров бил подполковник в съветските зенитни сили, отговарящи за управлението на системата „Око“ - система, разработена от Съветите за ранно предупреждение за ядрена атака. На този ден, малко след полунощ, се случи най-лошото, което можеше да се случи на Петров - системата съобщава, че американците току-що са изстреляли ядрена ракета срещу СССР!

Петров имал само два варианта - спешно да предупреди началниците си да отвърнат на удара, т.е. да изстрелят съветски ядрени ракети към САЩ, или сам да прецени всичко това като грешка и да не реагира, пише tocka.com. Докато се колебаел, системата отново прозвучала - от САЩ били изстреляни още четири ракети и летели към СССР!
Петров решил да интерпретира това като системна грешка, макар че нямало как да го потвърди. Единственият начин бил да изчака и да види дали ракетите наистина ще ударят Съветския съюз. Това означава, че това било негово лично решение и това решение спасило света.



Защо взел такова решение?

Има няколко причини, поради които Петров решил да не информира началниците си и да започне ядрена война, а всичко е можело да бъдат погрешни. Той вярвал, че ако американците извършат атака, те ще изстрелят огромен арсенал на СССР с огромен брой бойни глави, а не само пет.

Освен това предупреждението за атака на системата преминало много бързо през всичките 30 слоя на автоматично удостоверяване. Затова Петров предположил, че може да е грешка в системата.



Никой не знаеше за това до разпадането на СССР. В интервю през 2013 г. Петров цитира друга причина - за разлика от своите военно обучени колеги, той е бил цивилен. Според него, ако колегите му били забелязали това, те биха реагирали, както са обучени, без да обмислят различните възможности. Те биха отговорили стриктно според инструкциите и това би довело до катастрофа с безпрецедентен мащаб.

Петров нарушил протокола и рискувал много, но това спасило света. Според експерти, ако бе уведомил военното командване на СССР, то щеше да има само няколко минути за реакция, което означава, че нямало да има време за контакт с Вашингтон - което би довело до изстрелването на съветски ядрени ракети към САЩ и Трета световна война.

Не е герой?



Не се знае много за живота му след инцидента. Той бил  похвален от военните за решението, но нищо не било споменато публично. Петров получил нервен срив и починал през май 2017 г. Новината за смъртта му се появи в руските медии едва през септември.
Самият Петров не искал да се изтъква и бил скромен, въпреки че много страни му връчваха различни награди след разпадането на СССР.

„Всичко, което се случи, нямаше значение за мен - просто си вършех работата. Бях точният човек на правилното място и това е всичко. Покойната ми съпруга не знаеше за това 10 години. Когато случаят се появи на бял свят, тя ме попита: „Какво си направил?“, А аз отговорих: "Нищо, нищо не направих “.

Превод: БЛИЦ