Починалият в затвора на Парма на 79 години митичен бос на неаполитанската мафия „ла камора“ - Рафаеле Кутоло продължава да всява страх дори и мъртъв. Защото тленните му останки бяха превозени от затвора в Парма, където излежаваше осем доживотни присъди и където го порази „Ковид-19“, до родното му градче Отавиано под Везувий посред нощите в събота срещу неделя, пише Монитор.

Като катафалката-мерцедес с цена 200 хил. евро бе ескортирана през целите 800 км преход по националната магистрала „А-1“ от няколко полицейски патрулки със запалени сигнални светлини.

А гробището в Отавиано бе предварително изтарашено, „обезопасено“ откъм прилив на поклонници в радиус от километър и строго охранявано от над 100 униформени и цивилни ченгета.

Като с цел да не се струпва опечален от кончината на тачения бос народ бе разпространен слух, че траурната церемония ще се състои по обяд в неделя.

Докато на практика блиндираното погребение е претупано по тъмно, в 4 часа сутринта в присъствието само на петнайсетима роднини.

Рафаеле Кутоло става легенда още в средата на 70-те години на миналия век, когато реорганизира раздробената на десетки кланове „камора“ в монолитна престъпна организация с централизирано ръководство и идеология „а ла Робин Худ“.

Нарича я „Нуова камора органидзата“/NCO/ – Нова организирана камора в превод на български, като обявява пред известен журналист, че тя се бори за по-добър живот на бедните, онеправдани и безработни неаполитанци и срещу „истинската мафия в палатите на властта в Рим“.

Целта изглежда съвсем благородна, привлича преди всичко младите хора в метрополията под Везувий, но е постигната с кървави касапници и стотици убийства на противници на линията на „професора“.

Така Кутоло е наречен от затворниците при първото му окошарване на 22 години, защото макар и с първоначално образование, той чете, пише и смята без грешка, като анализира и коментира убедително политическите и икономическите процеси в Италия.

С годините босът придобива такова влияние и власт, че започват да го търсят за съдействие политици от управляващите в Италия през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век партии.

Знаменателен е случаят например с освобождаването през 1981 г. само благодарение на неговата намеса от плен на видния християн демократ Чиро Чирило, похитен от крайно лявата формация „Червени бригади“.

Интересното е, че Рафаеле Кутоло прекарва може би 50 години от живота си в затвора, откъдето обаче ръководи безупречно както създаването и утвърждаването на NCO, така и нейното навлизане в нови печеливши бизнеси като трафика на наркотици и оръжие, манипулирането на търгове за обществено строителство, навлизането в масовата дистрибуция на хранителни стоки и др..

Все дейности, които не могат да се случат без якото корумпиране на политици, служители на реда и на Темида, на предприемачи и дори на дейци на изкуството и културата, които да служат вярно.

Според влиятелния всекидневник „Република“ сигурно заради последния извод все още има кой да се страхува в Италия от Рафаеле Кутоло, макар и вече да е мъртъв. А по ирония на съдбата „професорът“ ще спи вечния си сън, между разстреляния през 1990 г. с десет куршума негов първороден син и наследник Роберто, и поръчителя на убийството – изменника на NCO и смъртен враг - Марио Фаброчино.

Иначе неаполитанската камора вече е раздробена на повече от 150 враждуващи клана, които според „Република“ правят едва ли не непосилна борбата на антимафиотите срещу организиранта престъпност под вулкана „Везувий“.