Мауро Моранди и Дейвид Глешийн са се заселили на самотни острови и сега са единствените на света, които не се боят от заразата.

Изолацията, наложена като мярка срещу Covid-19, е едно от най-сериозните изпитания за модерния човек, свикнал да е заобиколен от тълпи себеподобни. Има обаче хора, за които изолацията е личен избор.


Изумителното е, че тези съвременни робинзоновци се чувстват щастливи в собствената си компания. Може би защото са сами, но пък обитават истински кътчета от рая. Или просто рая всеки трябва да открие в самия себе си, пише "Марица".

Мауро Моранди е единственият италианец, който  не се страхува от коронавируса. От 31 години той живее в доброволна изолация на най-безопасното място на света - живописния остров Будели край бреговете на Сардиния. Според легендите Будели е парче от земята на митичната Атлантида, погълната от океана.

Попаднал тук случайно. След като обиколил цяла Европа, решил да замине за Полинезия, ала кристалните води и залезът на Будели го омагьосали. Така бившият учител поел мисията да е пазач на острова.

Сега, вече на 81 години, Мауро продължава да е единственият жител на Будели.

С право го наричат Италианския Робинзон Крузо. Мауро спи в стара каменна колиба. Обожава да се разхожда по скалите. На закуска си говори с птиците, които прелитат из кухнята му през отворените прозорци.

Мауро е наясно с новините за вируса, но е убеден, че е в безопасност. Телефонът е единствената му връзка със света отвъд Будели. Често снима плажовете, дивите животни и публикува снимките в Instagram, където има много последователи.

Има всичко необходимо - течаща вода и малка печка за отопление. 

"Разбрах, че най-красивото, опасно, приключенско и приятно пътуване от всички е пътуването вътре в себе си", казва Моранди. Убеден е, че всеки може да намери подобно кътче, където да се усамоти, макар за дни.

Още по-любопитна е съдбата на Дейвид Глешийн. Бившият милионер живее от 30 години на самотен остров до Австралия.

Мести се там през май 1997 г., след като десет години по-рано губи всичко по време на колапса на финансовите пазари.

Днес бившият имотен магнат с бизнес и в добива на злато живее сам със своето куче Поли в дървена къщичка край плажа.

Към 1987 г. Глешийн има инвестирани над 28 млн. долара в имоти край пристанището на Сидни, както и вложения на борсата. Но само по време на Черния вторник от 19 октомври 1987 г. той се сбогува със 7.25 млн. долара, след като индексът Dow Jones губи рекордните до този момент 508 пункта само за един ден.

Последвалият спад го води към фалит. Напуска го жена му, с която се развежда през 1991 г.

Заселва се на безлюдния остров Ресторейшън с новата си приятелка, но тя бързо решава, че този отшелнически живот не е за нея, и го оставя сам.

Храната на Глешийн днес е съставена основно от раци, риба и скариди, които успява да улови. Веднъж в годината пътува до най-близкото градче, за да си купи олио, ориз и шоколадови десертчета Mars.

Отшелникът се радва на отлично здраве - само веднъж за тези години ползва услугите на болница, тъй като е ухапан от отровен паяк.

Тук има змии, паяци и крокодили, ала мястото е по-безопасно от днешния свят, казва Дейвид.

Любимото му занимание е сам да си приготвя бира.

Самият Дейвид от импровизирани материали си построил къща, в която живее от много години. Инсталирал и соларни панели, така че у дома има електричество.

Понякога на острова идват пътешественици и рибари, които Дейвид гощава с това, което сам е отгледал или уловил. Не би заменил с нищо хармонията на самотния живот.

Ако Мауро и Дейвид са ви вдъхновили, а работата ви е под въпрос заради коронавируса, може да се възползвате от любопитна обява за работа в интернет  - търсят се двама души,  които да полагат грижи за романтичния остров Грейт Бласкет край бреговете на Ирландия.

Едно от основните изисквания са базови умения по оцеляване, както и желание за живот без електричество, защото такова на острова няма. Липсва и топла вода.

Светлината и топлината идват от свещи и печки. Двамата избрани кандидати ще се грижат за единственото малко кафене на острова и за единственото място за настаняване - три селски къщи, в които могат да спят максимум седем души.

Боцман Алекс вдъхновил Даниел Дефо за великия романБоцман Александър Селкирк е шотландец, живял в началото на 18. век. Оцелял, след като прекарва повече от 4 години на самотен остров. Първата ви асоциация е с литературния герой Робинзон Крузо. Всъщност въпросният шотландец е прототипът на героя на писателя Даниел Дефо, превърнал се в най-известния корабокрушенец на всички времена.

През 1703 г. 27-годишният Александър се включва в експедицията на Уилям Дампиер - офицер от британския флот, който става вторият след Магелан, осъществил околосветско пътешествие. Младият шотландец става боцман на галерата "Сенк пор". След разпра с капитана Силкирк остава доброволно на самотен остров на 600 мили западно от Чили.

Били са му нужни година и половина, за да свикне със самотата и да устрои бита си. Проблемите започват, когато запасите му от барут, куршуми и кибрит привършват. Научава се като първобитните хора да си добива огън с триене на сухо дърво, а в естествена пещера си прави заслон, който ползва за спане и складиране на хранителните си запаси. За да не забрави английски език, чете на глас единствената книга, която притежава - Библията.

Остава на острова в продължение на 4 години и 4 месеца - точно 1580 нощи.

През 1709 г. го откриват моряци от кораба "Дюк". А през 1711 г. Селкирк се завръща в родната Шотландия.

Връща се във флота. При поредното плаване  през 1721 година Селкирк се разболява от тропическа треска и умира едва на 45 г.

Писателят Даниел Дефо прочита записките на Селкирк и се вдъхновява. Издава романа "Животът и удивителните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо", който му носи световна слава.

Дефо, разбира се, променя сюжета, неговият герой живее на необитаемия остров цели 28 години.

Островът остава необитаем  до края на 19. век. През 1960 г. островът официално е наречен Робинзон, както се нарича и до днес. Там живеят около 900 души, основно рибари.