През 1887 г. животновъд на име Мат Коулман забелязва огромни снежинки, паднали върху едно от пасищата му за добитък в западна Монтана по време на снежна буря. Тогава Коулман обявил, че снежинките са „по-големи от съдове за мляко“. Това съобщава Live Science. 

С ширина от 38 см и дебелина от близо 20 см, тези колосални късчета сняг в момента държат рекорда за най-големите снежинки, регистрирани някога, според Световните рекорди на Гинес. 

Live Science посочва, че няма фотографски доказателства за огромните снежинки. Рекордът повдига въпроса: възможно ли е една снежинка да бъде с размерите на чиния за хранене? И кой е най-големият размер, който наистина може да достигне една снежинка? 

“Такива чудовищни капки сняг са рядкост, но не е невъзможно да ги създаде природата” посочва Кенет Либрехт, професор по физика в Калифорнийския технологичен институт.  

Когато хората говорят за снежинки, това, което всъщност имат предвид, са снежни кристали - единични кристали от лед, в които водните молекули се подреждат в шестоъгълен модел, което ги кара да имат  „характерна шесткратна симетрия, която всички познаваме", казва Либрехт. 

Снежинките, от друга страна, могат да обхващат всичко - от отделен снежен кристал до стотици или дори хиляди снежни кристали, които се разбиват и слепват във въздуха, докато падат на земята, за да образуват клъстери или агрегати, посочва той. В районите, в които е по-студено ги „виждате като големи топки, падащи от небето“, казва Либрехт.

„Тези топки не са снежни кристали. Хората ги наричат снежинки, но аз обичам да ги наричам топки, защото това е по-показателно, за тяхното оформление", допълва той. 

Възможно прословутите огромни снежинки, които Колман е видял в ранчото си за добитък преди повече от век, да са били просто куп ледени кристали, които са се сблъскали заедно, за да образуват една агрегирана снежинка, смята експертът.  

Типичният размер на снежния кристал обаче е много по-малък, съобщава Live Science. 

След като прекарва голяма част от кариерата си в изучаване и фотографиране на снежни кристали, включително писане на няколко книги и създаване на уебсайт, посветен на темата, Либрехт казва, че най-големият снежен кристал, който някога е забелязвал в дивата природа, е "чудовищен". 

„Най-големият кристал, който някога съм виждал беше голям колкото стотинка“, казва Либрехт. 

В неговата лаборатория, при контролирани условия, където няма вятър, който да раздробява снежните кристали във въздуха и температурите могат да бъдат настроени на идеалните - 15 градуса по Целзий – чудесни за образуване на снежни кристали, каза Либрехт –  кристалите растат до подобни размери. Причината, поради която снежните кристали надвишават този размер, се дължи на вятъра. 

„Основното ограничение на размера е, че тези големи кристали са доста крехки. Те трябва да растат бързо, но ако има вятър, те се разпадат. Така че метеорологичните условия за създаване на толкова големи кристали са редки", обяснява експертът. 

Въпреки че снежните кристали може да са малки, разнообразието от форми, които могат да приемат, е поразително. През 30-те години на миналия век Укичиро Накая, японски физик, който създава първите в света изкуствени снежинки, документира различните форми в морфологична диаграма, която в зависимост от температурата и влажността, при които се образуват, може да варира от прости призми и колони до детайлни розетки и папратовидни звездовидни дендрити.  

Най-сложните форми започват да се образуват при температура под нулата, а колониите се оформят при около - 25 градуса по Целзий, предава Live Science. 

"Когато ги отглеждате в лабораторията, можете да видите какво се случва при различни условия. Това е забележително разнообразен растеж. Не всички кристали растат под такова разнообразие от форми, това е нещо уникално за леда", казва Либрехт. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук