Съединените щати и техните съюзници от НАТО продължават да намират начини да се противопоставят на Русия. Последната провокация е искане от страна на Норвегия да увеличи повече от два пъти числеността на американските войски на своята територия и да ги разположи още по-близо до границата с Русия, коментира  в статия, озаглавена „Is NATO Pushing Russia Towards Retaliation?” в National Interest, американският експерт Тед Гален Карпентър.
 
Обявените цифри не са големи. Понастоящем в страната има 330 души американски военен персонал на ротационен принцип. Новото искане на Осло ще увеличи броя на 700. Ако норвежкото правителство успее, новите войски ще бъдат разположени в далечния север, на около 260 мили от Русия, за разлика от съществуващото положение в централната част на Норвегия на няколкостотин мили от руската територия.
 
Ротационният аспект теоретично съответства на обещанието на Норвегия към Москва през 1949 г., когато се присъедини към НАТО, че Осло няма да позволи американски бази на своя територия. Всъщност външният министър Ине Мари Ериксен Сорийде отново потвърди във връзка с искането за нови войски,че няма да има "американски бази на норвежка земя". Осъществяването на ротационен статус означава, че войските са там само временно. Това е цинично укриване, което е явно за Владимир Путин и колегите му в Кремъл.
 
Норвежки официални представители също настояха, че новото разгръщане не е насочено срещу Русия. Това уверение буди още по-малко доверие от ротационното обосноваване. Искането от Осло дойде само дни, след като девет нации по източния фланг на НАТО, включително Полша, балтийските републики и Румъния, призоваха за по-голямо военно присъствие на Алианса (което до голяма степен означава САЩ) в техния регион.
 
В допълнение към движението за увеличаване броя на американските войски в Норвегия, главните военни учения на НАТО, наречени Trident Junction 18, са насрочени за октомври. Фокусът на тези упражнения ще бъде централна и северна Норвегия и ще включват 35 хиляди войници, 70 кораба и 130 самолета. Въпреки това Сорийде твърди, че не може да види "сериозна причина Русия да реагира" на предложението на Осло за засилено американско военно присъствие.
 
Може би е трябвал мандат, за да може да се направи такова изявление от първо лице. Но такава прозрачна нечестност е дългогодишна характеристика на поведението на НАТО спрямо Москва. Дори по време на Студената война западните длъжностни лица редовно настояваха, че Алиансът не е насочен срещу Съветския съюз. В по-откровените си моменти обаче те признаваха очевидното - че НАТО е военен механизъм за ограничаване на съветската власт. Разбира се, това не беше единствената цел. Лорд Хейстингс Исмай, първият генерален секретар на НАТО, заяви, че НАТО е създаден, за да "изгони Съветския съюз, американците и германците". Първата цел обаче, изглеждаше най-важната.
 
Закриването на Съветския съюз имаше смисъл да държи демократичната Европа далеч от геополитическата орбита на Москва, а НАТО е важен компонент на тази стратегия. Западните лидери обаче продължиха да прилагат този модел към не комунистическа Русия, след като Студената война приключи. Всъщност те засилиха обосновката за ограничаване, като добавиха нови членове в цяла Източна Европа и разшириха Алианса до границата на Русия. Тези действия бяха предприети въпреки устните уверения от държавния секретар Джеймс Бейкър и западногерманския външен министър Ханс-Дитрих Геншер по време на обединението на Германия, че НАТО няма да се разшири отвъд германската източна граница.
 
По време на неумолимото придвижване на Алианса на изток западни официални лица и експерти пак настояваха, че разширяването на НАТО не е насочено срещу Русия. Всъщност някои членове на западната външнополитическа общност заявиха, че това ще бъде от полза за Русия, като изтрие разделящите линии на Студената война и увеличи политическата и икономическата стабилност в Източна Европа. Човек се пита дали западняците смятат, че руснаците са толкова наивни, че да повярват на такива абсурдни аргументи, или че поддръжниците действително вярват в собствената си пропаганда.
 
Лидерите на НАТО продължават да настояват, че Алиансът няма офанзивни намерения срещу Русия или че Алиансът се стреми да подкопае интересите на Москва. Но поведението на НАТО се противопоставя на такива уверения. Интервенциите в Босна и Косово, които отслабиха и в крайна сметка разпокъсаха Югославия, дългогодишен руски съюзник, със сигурност не бяха приятелски действия. Постоянно пребиваващите там сили (най-вече САЩ) и оръжейните системи в най-източните части на НАТО (процес, който се засили значително след анексирането на Крим през 2014 г.), също е провокативен.
 
И все пак западните лидери и общественици действат така, че Русия да няма основателна причина да реагира отрицателно на такива действия, както Сорийде изрично заяви относно предложеното за увеличение на присъствието на американските войски в страната. НАТО проведе няколко мащабни военни учения в Полша и други държави-членки, както и военноморски маневри в Черно море край важната военноморска база на Русия в Севастопол. Отново руснаците очевидно грешат като считат подобни действия за провокативни и заплашителни.
 
Лидерите на САЩ и НАТО трябва да възприемат много по-реалистично отношение. Всяка нация смята, че поведението на НАТО е определено неприятелско и дори заплашително, ако се извършва на границите му. Продължаването на тези действия, докато цинично се отрича враждебното намерение, може лесно да доведе до погрешна преценка и катастрофална конфронтация. Като първа стъпка към укрепване на отношенията с Москва, администрацията на Тръмп трябва да отхвърли излишното искане на Норвегия за повече американски войски на своя територия.
 
Превод БЛИЦ