Посланието на германският канцлер Ангела Меркел към новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп беше видимо различно от тези на европейските й партньори. Нито дразнещо, нито куртоазно: „Германия и Америка са обвързани от ценностите си“, припомни тя безпристрастно на новия държавен глава, „за демокрация, свобода, спазване на върховенството на закона и уважаване на човешкото достойнство независимо от произход, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация или политически убеждения“. „На основание тези ценности, предлагам на бъдещия президент на САЩ, Доналд Тръмп, близко сътрудничество“, каза тя.

Мнозина коментатори видяха в това изявление предупреждение от страна на Меркел – знак, че германският лидер критикува новият президент на САЩ за изказванията му по време на предизборната кампания. Което е по-скоро грешно. Източници от германското правителство потвърждават, че Меркел нито се готви за конфликт с Тръмп, нито иска да служи като морален компас. Това не би било в характера й.

Вместо това Меркел отправя стратегическо предложение за сътрудничество и определя параметрите, в които то може да се осъществи. Поддържането на добри отношения с Германия – което предполага и останалата част от Европа – зависи от прилагането на основните принципи и ценности на Запада.

Ако формулата звучи познато, то е защото САЩ навремето отправяха подобни послания към непредсказуеми лидери, с които очакваха да поддържаj продуктивни връзки – когато още бяха сърцето на международна общност и ценности, известни като „Атлантически алианс“. От думите на Меркел се разбира, че европейците все още имат интерес да работят тясно със САЩ в Северния Атлантик и отвъд него, доколкото това сътрудничество остава в познатата му форма. Изказването й не беше предупреждение, а предложение.

В деня след победата на Тръмп европейците, и в частност германците погледнаха на света с други очи – и напълно неподготвени за тази победа, остават изгубени в това, което виждат. Политически анализатори споделят, че масово по света техните колеги не знаят какво да очакват от администрацията на Тръмп. Висши дипломати в Берлин разказват, че дори не познават съветниците на Тръмп по външна политика. „С избирането на Тръмп,германците се изправят пред черна дупка“, написа „Зюддойче Цайтунг“. „Светът може да се промени за Германия по начин, несравним с падането на Берлинската стена“, коментира „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Най-вероятно Германия няма да бъде изстреляна на първия ред на световната политика от името на Европа като основен поддръжник на нормите, ценностите и институциите, формиращи алианса, който е основа на световния ред в последните седем десетилетия.

Европа сега се намира пред изненадващата вероятност президентът Доналд Тръмп да осъществи предизборните си обещания да оттегли САЩ от световната политика като част от неговата неоизолационистка стратегия и в частност от НАТО. Европейският регион в момента е разкъсван от кризи, включващи авторитарните режими в Русия и Турция, вътрешните тегоби на ЕС, слабо правителство във Франция и брекзитиращата Великобритания.

Берлин се оказва във важната позиция да поддържа текущия световен ред, най-малкото защото няма кой друг да държи волана.

Мнозинството от европейците признават отдавна, че амбициите на НАТО доста са се посвили от края на студената война насам. По време на двата мандата на Джордж Буш-младши отношенията между САЩ и европейските им партньори достигнаха до открита враждебност по повод войната в Ирак. С управлението на Барак Обама влиянието на алианса се срина допълнително поради факта, че президентът насочваше приоритетите си към Азия и други части на света.

Въпреки всичко това континентът не се напъна да формулира „План Б“. ЕС, който се опитва от десетилетия да създаде общи отбранителни политики, продължава да се проваля в опитите си.

Повечето европейски страни също така не увеличиха отбранителните си бюджети съобразно с целите на НАТО въпреки неодобрението на САЩ.

Изборите в САЩ вече нарушиха политическите сметки по отношение на Европа. Най-малкото заради историческите факти Меркел и Германия никога няма да успеят да изиграятв алианса тази роля, която САЩ имаха досега – на военната свръхсила, гарантираща ядрения чадър, под който страните намират закрила. Вместо това Берлин може да насочи ЕС към по-самостоятелна посока по въпросите на сигурността.

Според германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен избирането на Тръмп може да бъде „важен стимул“ за разгръщане на отбранителния капацитет на Европа. Предвид нелибералните сили, които се окопават в Полша и Унгария, Берлин може също изиграе важна роля в определянето на тона, с който алиансът ще продължи да защитава ценностите си.

Макар че в обръщението й към Тръмп това не се споменава, призракът на Русия и възможностите за по-близки отношения между Вашингтон и Москва – които изключват западните принципи – висят като дамоклев меч. Меркел подчертава, че изборът, който ще има новият президент на САЩ – за отделянето на страната от Северноатлантическия съюз, ще има огромни последствия. Европейците са притеснени, че една недемократична Русия с подкрепата на американската администрация, която самостоятелно пренебрегва либералните ценности, ще постави под изпитание европейските демокрации.

Германия е „малкият брат“ на САЩ от доста време, най-вече след обединението през 1990 г. Страната винаги е разчитала на Вашингтон и неговите гаранции, за да избегне вземането на трудни решения за собствената си сигурност и ролята си в света.

*Pax Romana e е период в историята на Римската империя, характеризиращ се с относителен просперитет и продължително мирно съществуване, който трае от победата на първия римски император Октавиан Август във войната между Октавиан и Антоний през 30 г. пр. Хр. до началото на кризата от III век през 235 г.