Руският президент Владимир Путин ще посвети настъпващата седмица на контакти с южните съседки на Русия, пише „Взгляд“. В понеделник в Баку се състоя среща с президента на Азербайджан Алхам Алиев и иранския му колега Хасан Роухани, а на следващия ден му предстоят преговори с турския лидер Реджеп Ердоган в Санкт Петербург. В сряда в Москва пристига арменския президент Серж Саргсян. Всеобщото внимание е привлечено от разговорите с Ердоган, но руско-иранската среща на върха също е доста важна, отбелязва изданието.
В момента южното направление има изключително важно значение за Русия – в отношенията с Турция и Иран има огромен потенциал, а напрежението между Азербайджан и Армения около Карабах трябва да бъде отслабено.

Иран и Турция са водещи държави и исторически съперници в региона. Но многовековният им спор за Закавказието бе решен от Русия, която присъедини към себе си този регион след войната с турците и персийците през 18-19 век.

Религиозните и геополитически интереси на Турция и Иран се пресичат в различни страни от региона. Но най-голяма опасност както за проекта на Ердоган, така и за ислямската република, е тази част от глобалния англосаксонски елит, която залага на смяната на властта в тези държави и на сдържането на Анкара и Техеран.

Иран издържа 35-годишно противопоставяне със САЩ, а Турция постепенно разбира все повече, че Западът я манипулира в свой интерес. И двете държави, при всички съществуващи противоречия и амбиции, могат да спечелят много повече заедно, отколкото ако враждуват помежду си, посочва „Взгляд“.

Именно за това е настроена Русия – за нея са важни стратегическите отношения както с Турция, така и с Иран. Това е изгодно за страната както в икономически, така и в геополитически план: транспортните коридори Север-Юг, огромният потенциал в търговията, строителството на руски АЕЦ и доставките на руско оръжия, туризмът и инвестициите, да не говорим за спокойствието на южните граници и борбата с тероризма. От начина, по който ще бъдат изградени отношенията в триъгълника Москва-Анкара-Техеран, зависи и изходът от войната в Сирия. И именно сирийската война в момента е основната пречка за сближаването между трите страни.

Русия и Иран подкрепят Асад, а Турция иска той да си ходи – но след пет години на гражданска война в Сирия е ясно, че Асад няма да може  да бъде свален. През всички тези години Иран оказваше военна помощ на Дамаск, а след като миналата есен на помощ на Асад се притече и Русия, няма съмнение, че в Сирия няма да има силова смяна на властта.

Турция се тревожи не толкова от съдбата на Асад, колкото от усилването и обособяването на кюрдите, населяващи северните райони на Сирия. Анкара се опасява, че появата на втора кюрдска автономия на нейната граница ще е постоянен източник на вълнения, терористични нападения и гражданска война в турския Кюрдистан (където през последните години обстановката така или иначе е нажежена). Ако Путин и Ердоган успеят да се договорят за сирийското урегулиране, така че това да отговаря на интересите и на Русия, и на Турция, то принуждаването на въстаниците срещу Асад да сключат мир ще се случи по-бързо.

Турция, естествено, не иска Иран да стане прекалено силен в Сирия. Между двете страни винаги ще има борба за влияние, но Анкара не може да не признае очевидното: със своята последователност в продължение на дълги десетилетия, подкрепяйки съюзниците си, Иран си създаде много надеждна опора в региона. И да го лиши от нея не е по силите нито на Турция, нито на Саудитска Арабия, нито на САЩ. Още повече, че именно американската експанзия по същество доведе до усилването на позициите на Иран.

Макар че все още не е дошло времето за тристранна среща Путин-Ердоган-Роухани, вчерашната среща на върха в Баку между Путин, Алиев и Роухани все пак в известна степен е стъпка в тази посока.

Иран вече отдавна избра пътя на истински суверенитет. Русия също се върна на този път след постсъветската дезориентация. Ако Турция направи същия избор, то трите страни ще получат нови възможности да станат по-силни заедно, пише „Взгляд“.



Източник: "Руски дневник"