На фона на специалната операция на руските въоръжени сили в Украйна, амбициите на Токио се увеличиха драстично.

Сега японците искат не само най-тежкото наказание за Русия, но и изграждането на „нов световен ред“ чрез реформа, а всъщност чрез премахването на Съвета за сигурност на ООН, където Москва има право на вето. Само че сега новият световен ред е невъзможен без нова световна война.

Писано е подробно защо само за година и половина Япония се превърна от доброжелателен съсед на Русия в привърженик на рязката конфронтация.

Сега Страната на изгряващото слънце не само участва в икономическата война срещу Руската федерация, но и се опитва да изпревари американския санкционен локомотив. Пример е искът срещу Москва в Хага относно ситуацията в Украйна, въпреки че къде е Япония и къде е Украйна?

Мотивите на японците са разбираеми и не се ограничават до необходимостта да се следват външната политика на САЩ. Във връзка с последните събития Токио вече не вижда смисъл да се придържа към предпазливата дипломация от ерата на Шиндзо Абе, чиято цел беше да балансира отношенията между Москва и Пекин - бившият премиер се опита да попречи на китайците да се засилят поради съюз с руснаците.

Сега този съюз е свършен факт, на който Токио иска да противопостави един вид „нов курс“. Очевидно е, от една страна, за да сплаши КНР с последствията, ако реши да проведе собствена специална операция в Южнокитайско море, а от друга страна, да направи съюза с Москва толкова "токсичен" за Пекин, колкото е възможно, като обърне сближаването на двете ядрени сили.

Американците правят същото сега: в понеделник в Рим съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан се среща с високопоставен служител на ККП Ян Джиечи, за да заплаши Китай със санкции – уж неизбежни, ако Китай помогне на Руската федерация да заобиколи наложените ѝ ограничения.

Планът на японския премиер Фумио Кишида обаче е още по-амбициозен – той настоява за реформа на Съвета за сигурност на ООН, където Русия и Китай имат право на вето. Или, ако четете между редовете, за премахването на Съвета за сигурност в името на нова структура.

„Буйстването на Русия показва необходимостта от организиране на нов световен ред. Заедно с реформаторски настроени държави ще продължим усилията си за реформа на Съвета за сигурност и на ООН“, каза Кишида, обсъждайки бъдещето на външната политика на страната със съпартийци.

Тезата е остра, намекът е прозрачен, но от правна гледна точка предложението е безсмислено – правото на Москва да използва вето в Съвета за сигурност на ООН е неотменимо.

Просто няма механизъм за отнемане на вота на Русия, с изключение на невъзможната ситуация, при която Русия не наложи вето на предложението за премахване на ветото. Сякаш на човек ни най-малко не му пречи, че са му отрязали напълно здравата ръка.

Следователно същността трябва да се търси не във втората, а в първата част на изказването на Кишида – за новия световен ред или, в зависимост от превода, за новата архитектура на международната сигурност.

Ако друга организация заеме мястото на Съвета за сигурност - без Русия с нейното "буйство", но с Китай - това е "нова архитектура за сигурност", която съответства на курса на САЩ и Япония към политическото разделяне на Москва и Пекин.

Проблемът за японците е само, че за целта Япония и други „положително настроени към реформи“ страни ще трябва да спечелят Третата световна война. Това е единственият възможен начин за изграждане на нов световен ред, който не трябва да бъде координиран с Русия като ядрена сила и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Самите тези клишета – международният ред и архитектурата на световната сигурност – възникват след Първата световна война. Така страните победителки формулираха своите политики, насочени към предотвратяване на ново глобално клане.

По-рано нуждата от „световна сигурност“ някак си не се усещаше - сигурността се разбира като нещо индивидуално, дипломацията го предоставя на нивото на ситуативни (понякога обаче много трайни) съюзи между силите. Но едновременната им кавга проля толкова много кръв, че се наложи обща „архитектура“.

Като основен "архитект" може да бъде признат президентът на САЩ Удроу Уилсън. Именно той измисля Обществото на народите, въпреки че Вашингтон никога не се присъединява към него (не по искане на Уилсън, а по вина на Конгреса, където тогава преобладават изолационистки настроения).

Япония, напротив, е една от страните основателки на Общността и нейния Президиум (предшественик на Съвета за сигурност на ООН), докато не напуска през 1933 г., за да не чака изключване заради атаката си срещу Китай. Тогавашният световен ред означава Общество на нациите като своеобразен "клуб на добрите момчета", където наказанието за агресия е изключване от клуба.

Такава "архитектура на сигурността" не отговаря на основната задача - предотвратяването на нов световен конфликт, което се показва през 1939 г. По времето, когато започва Втората световна война, фашистка Италия и нацистка Германия вече са изписани от „добрите момчета“, повтаряйки пътя на Япония, а СССР е изгонен малко след началото – за зимната война с Финландия.

Съветът за сигурност на ООН е рожба на новите "архитекти", силите победители от 1945 г., всяка от които се сдобива с ядрени оръжия. Това е последната реформа на световния ред до момента, която ще си тръгне само с нова световна война.

Не може да се каже, че тази архитектура е идеална и способна да предотврати войните като такива – не, и ние знаем много примери (от Корея и Виетнам до Панама и Ирак).

Но Съветът за сигурност на ООН все пак отговаря на основната си задача: някак си оцеляхме без световна война повече от 75 години, за разлика от световния ред според Обществото на народите, който беше достатъчен за четири пъти по-кратък период.

Архитектурата за колективна сигурност се основава не на разделянето на вълците от агнетата (агресори от миротворците), а на минимизирането на риска от военен конфликт между ядрените суперсили. „Не правете това, в противен случай може да отговорим с оръжия“ е целта на ветото, а не да се гарантира световен мир.

Може би все пак може да бъде гарантирано, ако всяка от страните категорично се откаже от едностранни интервенции, неодобрени от Съвета за сигурност, но този въпрос зависи преди всичко от САЩ, категоричния шампион в чуждестранните интервенции.

Фактът, че Вашингтон е главният виновник за международната криза в сигурността, се изтъква от Москва от 1999 г. с агресията на НАТО срещу Югославия. Въпреки това тя подчерта, че такава архитектура е по-добра от никаква, когато ядрените сили начертават червените си линии не с вето, а с военни действия една срещу друга.

Тя може да бъде унищожена само по същия начин като предишната – чрез ново преразпределение на сферите на влияние под формата на трета световна война. А Япония, която през последните десет години изгражда армия за себе си на базата на силите за самоотбрана, явно иска да се присъедини към редиците на силите победителки.

Като се има предвид пацифистката нагласа на японския елит, която в голяма степен изключва за страната им възможността за участие във военни действия (освен отбранителни), както и факта, че Япония остава третата икономика в света (и може да разчита на подкрепата на четвъртата - Германия, която също не е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН), плановете вероятно водят до икономическа война.

Такава победа, която би довела до краха на политическата система на Русия - както през 1917 г., когато земният въпрос беше рязко изострен от Първата световна война, или през 1991 г., когато съветският патриотизъм е напълно разяден от съветския дефицит.

В този случай, както твърдят ястребите в японските медии, би било възможно не само да се изплаши Китай, като се лиши от подкрепата му на север, но и да се реши „Курилският въпрос“, като се коригира „несправедливостта“ на предишното световно клане.

Нарастването на амбициите на третата икономика в света, насочено към отслабване, а в бъдеще и към унищожаване на страната ни, трябва да се вземе предвид от руския народ.

Разбира се, заедно с китайския другар, от когото японските господа се страхуват повече от всичко друго.

Станислав Борзяков